Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Глупави ли са?

– Ами, разбира се. Питаш дали ръцете и главата са пропорционални спрямо тялото. Отговорът е „не“. Дори височината на тялото е подозрителна. Този човек трябва да е бил около два метра. Исус може да бил Божи син, но не е бил великан. Или ако е бил, явно на никого не му е правило впечатление.

Ейми поглежда една от снимките и вижда какво има предвид той.

– Откъде знаеш всичко това, Гюнтер? Правил ли си вече такова изследване?

– Не се налага. Има много направени вече. Нямам външни координати, с които да се сравни тялото, но размерите на плащаницата са добър ориентир. Има и още нещо – ако сравниш размерите на отпечатъка от задната страна с предната, ще видиш, че той е с пет сантиметра по-дълъг.

– Може би платът се е разтегнал и е деформирал отпечатъка. Това би обяснило и твърде широките длани.

– Радвам се, че си толкова непредубедена. Трябва да говориш с един английски професор. Ще потърся номера му и ще го помоля да ти се обади.

– Той непредубеден вярващ ли е, или е атеист?

– Вярващ. Много убеден вярващ. Въпреки че съм прав, по-добре говори с него и с хората от ИПТП – Изследователски проект „Торинска плащаница“. После използвай собствения си ум, за да се убедиш, че това е фалшификат – фал-ши-фи-кат.

– Твърдиш, че е фалшификат?

– Убеден съм. Няма никакво съмнение. Дори мога да ти кажа кой е фалшификаторът.

– Кой?

– Не бързай толкова. Ще ти струва една вечеря следващия път, когато дойда в Лос Анджелис.

– Чудесно, но първо ще се обадя на Астрид, за да ѝ кажа къде отвеждам мъжа ѝ.

– Няма нужда.

– Добре, кой е фалшификаторът?

– Отвори си имейла. Току-що ти изпратих един документ.

10Добър ден, красива докторке (нем.) – б. пр.

78

ТОРИНО

В шест часа вечерта на Ник вече му е дошло до гуша. От неефективността на карабинерите. От борбата в този чужд град, където е невъзможно да паркираш и животът тече изнервящо бавно. От цялото проклето разследване на убийството на Тамара Джейкъбс.

През последните два часа проследява адреси, свързани с обажданията на Кракси, и единственият резултат от усилията му е адско главоболие и толкова задънени улици, че може да запълни цял атлас с тях. Фредо ги връща на паркинга пред участъка на „Беато Себастиан Валфре“. Оттам Карлота изпраща Ник до хотела и се опитва да му се извини:

– Съжалявам, че не стана – че не открихме Кракси.

Той е твърде ядосан, за да отговори.

– Ще проуча някои неща, като се върна в участъка – обещава тя. – Ти си почини, изглеждаш уморен. Утре ще открием Роберто Кракси, сигурна съм.

Сигурно сама не си вярва, мисли си Ник.

Карлота се качва след него по стълбите, докато той отваря входната врата на хотела.

– Ще дойда да те взема утре сутрин в девет, става ли?

– Добре – отговаря той, като се опитва да звучи любезно. – Надявах се на по-бързи резултати – на ясна следа. Извинявай, ако съм бил сприхав. Знам, че се опитваш да ми помогнеш. Grazie.

Тя се усмихва на този негов опит да проговори италиански:

– Prego . Имаш номера ми. Ако ти трябва нещо, обади се. – Замълчава за момент, после добавя: – Ако по-късно си в настроение и искаш да разгледаш малко Торино, ще съм в службата. Както споменах вече, имам и други престъпления за разследване.

– Отново благодаря.

Той се обръща. Чувства се малко виновен. Много добре знае колко е досадно да забавляваш полицай от друга страна и да помагаш в чуждо разследване. Взема ключа си от рецепцията и се качва в стаята с идеята да се изтегне в леглото.

Едва е събул обувките си, когато телефонът му иззвънява – служебният номер на Мици.

– Pronto – обажда се той, като имитира акцента на Карлота. – Signore Карикандис на телефона.

Тя се смее. Успокоително е да чуе, че колегата ѝ все още е в настроение да се шегува.

– Радвам се, че сте запазили чувството си за хумор, signore . Как си иначе?

– Имаш предвид, ако се абстрахираме от часовата разлика, гадното време и безполезното размотаване?

– Да. Извън тези екзотични забавления как върви?

– Чудесно. – Той вдига възглавниците и се обляга на тях. – Ходих до апартамента на Роберто Кракси. Него го нямаше, но казвам ти, Мици, мястото беше излизано – прясно боядисано навсякъде, нови мебели в кухнята, всичко. Сякаш някой е искал да заличи всяка следа от Кракси и жена му.

Тя се заиграва с кабела на телефона и ѝ се приисква Ник да е в участъка с нея.

– Звучи ми като професионално почистване – отбелязва. – Може би след престрелка или друго кръвопролитие.