Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

– Не се е обаждала. Ако не дойде в понеделник, ще назнача друга на нейно място.

Харисън присвива очи.

– Мисля, че знам какво се е случило с нея.

– Какво? – пита той, макар да се съмнява, че знае.

Тя се колебае. Това, което ще каже, може да коства работното място на приятелката ѝ.

– Преди година Ким беше задържана за това, че се натискаше с един тип в колата. Нещата се объркаха и я обвиниха в проституция. Затвориха я за пет дни и я предупредиха, че ако я хванат пак, ще лежи повече.

– За проституция? – преструва се на изненадан Джей Джей.

– Да. Но беше грешка. Недоразумение . Обаче Ким има много обожатели и може пак да е станало недоразумение. Нали разбирате какво имам предвид?

– Мислиш, че са я арестували?

– Да. – Харисън се приближава до бюрото и си придава безпомощно изражение. – Господин Джеймс, бихте ли се обадили на ченгетата да попитате дали не е там? Аз звънях в нашия участък, но ми казаха да питам в Холенбек, а там ми отговориха, че не са я чували. Може би ще бъдат по-услужливи, ако се обадите вие.

Последните хора на света, на които Джей Джей би искал да звънне, са ченгетата.

– Остави на мен, Джени. Ще видя какво мога да направя.

74

ТОРИНО

Това, което безпокои Ник почти колкото изчезването на Роберто Кракси и жена му, е фактът, че Карлота и Фредо изобщо не изглеждат разтревожени. Полицаите в Италия очевидно играят по различни правила от тези в Щатите. Твърде спокойни и небрежни за неговите разбирания.

Ник едва се сдържа да не направи някакъв коментар, докато пътуват към банката на Кракси в югоизточния край на улица „По“, близо до огромния площад „Виторио Венето“. Макар че не е необичайно да сменят жилището си пет до десет пъти през живота си, хората рядко променят банковите си сметки повече от два-три пъти. Управителят би трябвало да знае новия адрес на клиента си.

Карлота седи на задната седалка до Ник и забелязва безпокойството му.

– Притеснява ли те нещо?

– Да, притеснява ме. Не намираш ли за странно, че никой от съседите не е видял семейство Кракси да напускат и че не са били достатъчно близки с никого, за да му оставят новия си адрес?

Тя свива рамене:

– Случва се. В жилищните блокове като този хората се нанасят, изнасят и не се срещат много помежду си. Аз живея в един подобен.

– Стълбището беше тясно – отбелязва той, като се заглежда навън през прозореца. – Няма как да изнесеш толкова мебели, без да вдигнеш шум, да остържеш някоя стена. Все ще привлечеш вниманието.

– Попита ли хазаина, signore Лоренте? Може би той знае кога са се изнесли?

– Питах го. Не знае. – Ник се обръща към нея. – Нещо не е наред и имам чувството, че понеже това е външно разследване, на теб и колегите ти карабинери не ви дреме особено.

– Scusi ? – Тя се изчервява леко. – Не разбрах.

– Хайде стига. Първо твоят приятел в църквата ни отрязва, после се оказва, че семейство Кракси са изчезнали и апартаментът им е прясно боядисан – единствен в кооперацията, – а ти не проявяваш никакъв интерес.

– Съжалявам, че изглежда така – сопва се обидено тя. – Тук си имаме и други разследвания, не само твоето. Стараем се да помогнем.

– Може би не се стараете достатъчно. Сигурен съм, че ако изпратите криминалистите си в онзи апартамент, няма да намерят дори отпечатък от Кракси и жена му.

– Хората са се преместили. – Карлота вдига изнервено ръце с южняшки темперамент. – Хазаинът каза, че са си платили наема, затова от наша гледна точка в Италия няма престъпление, което да разследваме.

– Може би за вас няма, но в моята страна имаме обезобразен женски труп, който е директно свързан с вашия изчезнал италианец.

– Не е изчезнал. Просто си е тръгнел. Преместил е жилище – сега вече очевидно е раздразнена.

– Стигнахме – обажда се отпред Фредо и спира алфата до тротоара.

– Благодаря – сопва се Ник, като отваря задната врата и слиза.

Карлота го изпреварва и влиза преди него в банката. Прережда опашката и показва служебната си карта на гишето. След броени минути се появява по-старши чиновник, пуска ги през врата с електронна ключалка и ги завежда в ъглов кабинет на горния етаж. Очевидно в целия свят големите началници си падат по ъглови офиси с прозорци и от двете страни и хубава гледка към съседните улици.

Фабрицио Гатусо става от бюрото си и се ръкува с Карлота. Прошареният петдесетгодишен мъж изглежда като типичен банков управител – със син костюм на фини райета, бяла риза и стегната синя вратовръзка.