Сам Крайстър - Тайната на Торинската плащаница

Той бързо слиза по каменното стълбище. Няма билет, а жертвата може да има. Ефрем бързо отива на касата и си купува. Когато подава парите, поглежда назад и вижда неговия човек да слиза към пероните.

– Piu presto per favore! 9

Старецът още рови за рестото и билета и не се впечатлява от настояванията на Ефрем.

Когато монахът стига до ескалатора, долу вече се чува тракането на отдалечаващ се влак. Отива в източна посока.

Перонът е празен.

9По-бързо, моля! (ит.) – б. пр.

72

ЛОС АНДЖЕЛИС

Мици дълго стои под душа, после глътва още няколко хапчета, изпива още едно кафе и повървява пеша, преди да спре такси, за да отиде да прибере колата си. Дълго време няма да посегне към бутилката. Но беше добре, че го направи. Много добре ѝ дойде. Шест часа здрав сън и кратка почивка от всякакви мисли за Алфи, момичетата и кашата, която беше животът ѝ.

Беше – минало време.

Бъдещето – което започва сега – ще бъде прекрасно. Тя ще довърши това разследване, ще отиде на екскурзия с Джейд и Амбър, ще продаде къщата и ще се премести на ново място. Някъде, където няма да я преследват спомени. Всичко ще бъде наред.

Точно когато влиза в гаража на участъка, телефонът ѝ иззвънява.

– Фалън – отговаря тя, като затваря вратата на колата.

– Логан Конър се обажда. – От другата страна следва пауза. – Сержант Шийн ми даде номера ви и каза да ви се обадя.

– Да, кажете.

– Тъкмо излизам от съда, госпожо. Разгледаха обвиненията срещу мъжа ви.

Мици застива на място. Не е очаквала, че казусът ще бъде разгледан толкова скоро. Някой явно се е намесил, за да ускори нещата. Вероятно Боби. Може би е решил да задейства всичко, докато тя не е размислила.

– Благодаря, че се обадихте. Какво стана?

– Той призна за побоя и адвокатът му сключи споразумение с прокурора, за да избегне цялостен процес. Дадоха му трийсет дни.

Мици стои като вцепенена. Не знае дали новината е добра, или лоша. При повечето дела за домашно насилие се дава минималното наказание от трийсет дни. За онова, което той ѝ причини, би трябвало да лежи поне година. Но тя знае, че въпреки леката присъда биографията му вече е изцапана. В досието му ще пише, че е осъждан. Това петно не може да бъде заличено. Той е криминално проявен.

– Значи вече е в системата? – пита тя, макар да знае отговора.

– Да, госпожо лейтенант. Съдията издаде и ограничителна заповед. След като излезе, няма право да се приближава на по-малко от сто метра от вас, жилището ви или друг член на семейството без наблюдение и ваше разрешение. – Конър се покашля нервно. – Ако питате мен, мисля, че трябваше да му дадат...

– Не съм ви питала, полицай, и не ме интересува какво мислите. – Иде ѝ да го отреже, но си напомня, че трябва да бъде възпитана. – Благодаря за обаждането и за съдействието. Също и за дискретността. Ако имате нужда от помощ в отдел „Убийства“, обадете ми се.

– Няма нужда, госпожо. Радвам се, че помогнах.

Мици затваря телефона. Трийсет дни. Как, по дяволите, ще каже на момичетата?

73

ЦЕНТРАЛЕН ЛОС АНДЖЕЛИС

Джей Джей прекарва по-голямата част от сутринта в кабинета си. Но умът му е другаде.

При Ем. Не може да мисли за нищо друго. Иска да е с нея завинаги. Дори му се иска да беше жива. Но това щеше да е невъзможно. Той е дал обет да пази тайна. И го спазва. Винаги го е спазвал и ще го спазва.

Какво да прави с Ем?

Знае, че трябва да я премести. Да я пусне да си отиде. Но къде да я прати да почива? Досега никога не се е отървавал от труп. Никога не е постъпвал толкова грубо. Досега винаги е оставял онези, на които помага да се преселят в отвъдното, в собствените им домове.

У дома . Точно това е. Трябва да върне Ем в дома ѝ. Там трябва да я остави да почива. Това е правилното решение. Коремът го засърбява и той несъзнателно се почесва по пресните рани, които си нанесе с бръснарското ножче, преди да дойде на работа. Разкопчава долните копчета на ризата си и поглежда синкавите кръстосани прорези. Навежда се и духва, за да облекчи сърбежа.

Почукването го стряска. Пантите изскърцват и той бързо смъква ризата си. Джени Харисън го поглежда от вратата. Вече не е толкова нахакана. Откакто приятелката ѝ изчезна, гледа да се държи прилично.

– Може ли за момент?

– Не е удобно – отговаря Джей Джей, като оправя ризата си.

Въпреки това тя влиза.

– Идвам да питам за Ким. Обаждала ли се е днес? Да предупреди, че е болна или нещо такова?

Джей Джей съжалява, че не се отърва и от двете. Ако се беше върнал за Харисън, след като свърши с Бас, сега това нямаше да се случва.