Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Не. Тя го мрази. Иска да се махне възможно най-далече от него.

– Тогава трябва да ѝ помогнем, но наистина ли смяташ, че това ще ни доведе до Набил и човека над него?

– Нашето момиче каза, че познава Набил. Показах ѝ снимка и тя веднага го разпозна като човека, който през последната година е идвал много пъти в дома им, сам и заедно с други мъже. Майка ѝ им поднасяла чай, докато те разговаряли с баща ѝ в задна стая на къщата. Обикновено, когато приключели, баща ѝ казвал, че отива до джамията и излизал заедно с тях.

Оуен сглобява пъзела от информация.

– Това означава, че Калид е доверено лице на Набил. Времето е срещу нас, Гарет. Не можем да си позволим просто да следим баща ѝ и да чакаме да ударим джакпота.

– Знам. Помолих я да копира информацията от телефона му. Дадох ѝ четец. И ще сложи проследяващо устройство в тока на обувките му. Ако го види, ще помисли, че е стъпил върху парче метал. Очевидно винаги носи едни и същи черни обувки, така че не би трябвало да няма проблем.

– Можем ли да подслушваме къщата, за предпочитане стаята, в която се среща с мъжете?

– Захра се притеснява, но ще я притисна отново, след като сложи устройството в обувката и обработим информацията от телефона му.

– Направи го в следващите двайсет и четири часа, Гарет. Мирдин е разтревожен. Знаеш какво означава това.

– Видения?

– Лоши видения. Най-лошите, откакто го познавам.

97

КАЛЕДВУЛХ ЕТИКЪЛ ИНВЕСТМЪНТС, ЛОНДОН

Мици взема черно такси до офиса на КЕИ, докато Бронти се запътва към влака за Илфракомб, и после – ако има късмет – към последния ферибот за Лънди.

Мици мрази кораби. Усеща пристъп на морска болест дори когато си взема вана. Ник Каракандес, бившият ѝ партньор в Ел Ей, имаше яхта и редовно возеше момичета с нея, но тя винаги отклоняваше поканата и отиваше да пазарува или се забиваше в кафенето на пристанището с книга в ръка. Каракандес бе перфектно ченге и страхотен мъж. Достатъчно красив, за да се увлече по него. Ако не се бе вкопчила в останките на разбития си брак, животът ѝ можеше да е различен и той може би нямаше да похарчи всичките си пари по старата си яхта, да напусне работа и да потегли на обикаля из седемте морета.

Мисли за него и за целия свят от пропуснати можебита , докато чака в просторната рецепция на КЕИ, пълна със скъпо дърво, антична кожа и хора, говорещи английски с акцент, какъвто е чувала само по телевизията.

Стъклената преграда се вдига и постепенно разкрива елегантните обувки на Мелиса Сакс, тънките ѝ крака, модната оранжева пола, бялата риза с дантела и съвършено оформената дълга до раменете коса.

Мици се чувства като клошарка в сравнение с нея.

– Лейтенант Фалън, изненадана съм да ви видя тук. – Личната асистентка на Оуен я заслепява с приятелска усмивка, но очите ѝ гледат въпросително. – Нямаме насрочена среща, така че как мога да ви помогна?

– Трябва да говоря с шефа ви и с Джордж Далтън.

– Нямам представа къде е господин Далтън. Доколкото знам, разполагате с номера на телефона му, така че можете да го потърсите на него или да опитате да го намерите чрез посолството.

– По-лесно е да се свържеш с мъртвец, отколкото да получиш отговор от някое посолство. А сър Оуен?

– Опасявам се, че не е тук. Замина за дома си в Уелс и ще работи оттам няколко дни. Искате ли да му предам някакво съобщение?

– Да, кажете му, че отивам да го видя. – Мици се запътва към изхода.

– Това не е добра идея! – Мелиса пристъпва след нея. – Той има строга политика да не смесва личния и служебния си живот. Ще му звънна и ще го помоля да каже кога ще му е удобно да се види с вас в офиса. Така ще бъде по-удобно за всички.

– Чуй ме, лейди, твоят шеф и неговият приятел Джордж са замесили британските си задници в убийство на моя територия. Предполагам, че ако това стане известно, няма да се отрази добре на репутацията им. Да не говорим какъв ще е ефектът върху тази чудесна компания...

– Лейтенант, предлагам...

– Недей! В момента хич не е добре за теб да предлагаш каквото и да било – Мици упорито се втренчва в асистентката. – Обади се на шефа си и му предай, че съм бясна. Толкова бясна, че ще се замъкна в средата на шибаната пустош, където живее, и когато пристигна, очаквам честни отговори и свястно кафе.

После си тръгва, без да изчака отговор.

Отвън шумът на Лондон я зашлевява като плесница. Дошло ѝ е до гуша от този случай. Иска да се прибере у дома и да се погрижи за болната си дъщеря, да се сдобри с Джейд, да подържи ръката на сестра си, да ѝ налее чаша вино и да ѝ помогне да се оправи с брака си.