Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Кратката информация му разкрива, че в живота ѝ има почти толкова провали, колкото в неговия. Има проблем с парите, а трябва да се грижи сама за двете си дъщери.

Това е всичко, което му е нужно да знае за нея.

Засега.

95

АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ЛОНДОН

Лъскавият лист прилича на странна графика от кардиограма с неравни колони, които се издигат и спускат. Някои части от информацията са представени като тъмни двойки от цифрови кодове.

Мици е виждала стотици генетични отпечатъци, но Бронти не.

– Какво гледам? – пита той. – Знам, че е ДНК на Далтън, взето от бутилката, която открадна...

– Конфискувах за служебни цели.

– Поправка – конфискува от кабинета на Гуин. Но как намираш някакъв смисъл в това?

– Не намирам – казва Мици и взема отпечатъка от ръцете му. – Просто търсиш съвпадение. Съдебното жури обича ДНК профили. Те също не разбират нищо, но знаят, че е отпечатък на човек, че всички сме различни и вярват, че генетичната информация е точна. Само това има значение.

Бронти все още е заинтересуван.

– Знам това, но можеш ли да го обясниш научно?

– Донякъде. Видях го за първи път десет години преди автоматизацията, сега всичко се прави от машините, но процесът е подобен. В лабораторията вземат ДНК от клетка, която успяват да измъкнат – в нашия случай от бутилката с вода на Далтън. Използват ензими, за да изолират критичните секции. Тези части се атакуват с ток. Така се разделят на уникалните си двойки и белези, после цялото нещо се прехвърля на физически отпечатък.

– Това ли е всичко?

– В основата си, да. Но както ти казах, сега всичко се прави от машини. Ако попиташ за обяснение някой професор, той ще те омотае с разни диокси-такива-ми-ти-неща и рибонуклеино-онакива и с истории за хиперразнородни сателитни префърцунени работи, но в крайна сметка, да, това е.

Отива обратно до бюрото и потупва с пръст по екрана.

– Сега ще използвам данните от нашия случай, за да сравня ДНК профила на Далтън с този, който имаме от кръвта в закусвалнята в Дюпон.

– И ако съвпаднат, значи Далтън е убиецът на Дигън?

– Много далече отиваш. Все още нямаме доказателство, че Дигън е мъртъв – засега е само „изчезнало лице“. Ще бъде сигурно обаче, че Далтън е бил на това място по времето, когато Дигън е бил жив.

Гледат как компютърът започва да обработва данните и чакат.

– Веднъж изчислих, че прекарвам шейсет минути на седмица в чакане компютърът ми да обработи някаква информация – казва Мици. – Четири часа на месец, четирийсет и осем в година. Това е цяла проклета работна седмица, пропиляна в чакане.

Чува се пиукане и екранът застива.

Появяват се две отделни колони. Едната застава точно върху другата.

По средата на екрана се изписва думата „Съвпадение“.

– Е, късметлии сме – казва Мици. – Изглежда, ще отида да посетя новите ни британски приятели отново, докато ти си на морско пътешествие до мистериозния остров.

96

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

На единия от екраните в частния кабинет на Оуен върви Си Ен Ен, на други два – „Скай нюз“ и „Блумбърг“. Всички излъчват интервюта с правителствени служители и военни специалисти след атентата.

Оуен изключва звука, когато получава сигнал за обаждане от Гарет Мадок по кодирана телефонна линия.

– Гарет, как си?

– По-добре, както ще бъдеш и ти след секунда. Имам добри новини.

– Набил?

– Не. Все още се е покрил и не се показва. Но намерихме момичето.

– И от тона ти личи, че ще ни съдейства.

– Така е. Бащата на Захра Коршиди, Калид, е основен спонсор и доверено лице на местната джамия, а тя е една от най-големите в Щатите.

Вниманието на Оуен за момент е отвлечено от надпис по „Блумбърг“, в който се казва, че цената на акциите на Мардрид е паднала с два процента, след като е купил колумбийска компания, свързана с „ФАРК, лявоориентирана партизанска организация“. Записва информацията на жълтия бележник пред себе си.

– Извинявай, трябваше да запиша нещо. Бащата на момичето само финансов играч ли е, или действа и по други начини?

– Може и да няма изпълнителски функции, но със сигурност оказва влияние. Калид Коршиди е председател на Шариатския съд и е прочут като убеден фундаменталист. Захра казва, че е прекалено егоистичен и маниак на тема контрол, за да допусне да бъде оставен на заден план в каквато и да било дейност. Сигурна е, че знае всичко, което става.

– И между тях няма емоционална връзка?