Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Втората е по-интересна. Дозмари се смята за дом на Дамата от езерото, мястото, където крал Артур се гмурнал и получил Екскалибур. Пак тук рицарят Бедивер върнал меча след битката при Камлан, в която загинал Артур.

Замаяна от толкова много история и легенди, Вики се запътва към стола, за да хапне нещо за обяд. Освен това се надява там да срещне един конкретен млад мъж на име Джеймс Уоткинс.

Малко по-голям от нея, с телосложение на играч на американски футбол, той е нов в бюрото и работи в айти отдела. Предишния ден бяха седнали един до друг и тя се бе разтреперила от вълнение.

Поръчва си салата с риба тон и я яде цяла вечност с надеждата, че Джеймс ще се появи.

Той така и не идва.

Изпива поредната кола, все още сама. Разочарована, в крайна сметка оставя подноса си на плота до вратата и се връща на работа.

Настроението ѝ се подобрява, докато проучва лейди Гуин. Леле, тази жена знае как да се грижи за себе си!

Вики разглежда снимка след снимка на лейди Гуин в бални тоалети на благотворителни събития, в блестящи коктейлни рокли на ВИП партита и дори в неопренов костюм и със спасителна жилетка на яхта по време на регата.

Нейно благородие изглежда напълно естествено в света на модата и знаменитостите. Дъщеря на Лео Дегранс, богат и влиятелен магнат, тя е посещавала най-добрите държавни училища, влязла е в националния отбор по конен спорт, печелила е медали и е патрон на дузина благотворителни организации.

От чисто любопитство и за забавление Вики прави проучване в Гугъл за името Дженифър и с изненада разбира, че то е от уелски произход и идва от името Гуинивър.

Прави същото и с името на Оуен при цялата игра на съвпадения, която играе, очаква то да има някаква връзка с Артур.

Няма.

На уелски обаче Оуен означава „млад воин“, което ѝ е достатъчно, за да продължи да рови из мрежата.

Упоритостта ѝ е възнаградена с няколко нови статии и съдебни сводки, от които научава, че британският рицар е доста докачлив и е водил куп съдебни дела срещу компании и хора, които според него са заплашвали личното му пространство.

Начело на списъка е прочут с ексцентричността си уелски историк на име Рик Малори, който написал биография за сър Оуен без неговото одобрение. Гуин завел няколко съдебни дела, за да попречи на Малори „...да изнася по какъвто и да било начин каквато и да било информация за семейство Гуин, която вече не присъства в публичното пространство, и да я предоставя на лица, групи или разпространители на информация, за да бъде лично или публично прочетена, видяна, чута или усетена, ако е предадена с брайлово писмо“ .

Макар да не е детектив, дори Вики разбира, че историкът очевидно е напипал някаква особено интересна история, която посланикът не желае да се разчува. Намира контактите му и ги прибавя към документите, които изпраща на Мици и Бронти.

След като приключва, решава, че заслужава награда за усилията си – малко шоколадово десертче с ментов вкус към кафето. Тъкмо се кани да погълне наградата, когато телефонът на бюрото ѝ звънва.

– Кантрел?

– Вики?

Разпознава гласа. Сърцето ѝ спира за миг.

– Да?

– Здрасти, Джеймс е. Как си?

Тя се сеща за широката му искрена усмивка и за нежните кафяви очи и нервността ѝ проличава.

– Аз... добре съм...

– Виж, съжалявам, че изпуснах обяда. Имах работа на терен, помагах за поставянето на компютърна система за наблюдение. Какво ще кажеш да поправим пропуска на вечеря?

– Вечеря? – Наистина не бе очаквала това. – Искаш да кажеш вечеря като среща или просто похапване? – Направо не може да повярва, че току-що бе казала това. – О, божичко, звуча като пълна глупачка, нали?

– Не, не звучиш така. И да, имам предвид вечеря като среща с вечеря.

– Тогава да. Харесвам те много... Искам да кажа, идеята ми харесва.

Той се разсмива.

– Това е добре, защото и аз те харесвам. Да те взема в осем?

91

НЮ ЙОРК

Зад затъмнените стъкла на лимузината Захра Коршиди сваля никаба . Оправя косата си и се взира в шофьора и в мъжа, който седи до нея на задната седалка.

– Кои сте вие? Полицията? ЦРУ?

– Нито едното – отвръща Гарет Мадок. – Въпреки че мога да ги повикам и ще бъдат тук до няколко минути, ако предпочиташ да говориш с тях.

– Не – гласът ѝ трепти от напрежение. Поела е огромен риск, като е влязла в колата. Баща ѝ има приятели навсякъде в квартала. – Кои сте тогава?

– Да кажем, че работим за филантропска организация, която би искала да ти помогне.