Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

Картината вече е отворена изцяло на екрана.

– Свали се, Кирстен – имам я.

– Същата ли е, за която питаше?

– Не знам. Но познавам човек, който ще знае. Благодаря, че си сетила за мен.

– Пак заповядай.

– Ей, ако имаш нужда от нещо, ако искаш да поговориш с някого... звънни ми, чу ли?

– Благодаря.

Кирстен Колинс затваря. Увива отново картината в плата и я завързва с въженцето ѝ. После отива до бюрото на Ирландеца и сяда там. Просто седи в стария му изтъркан стол и се върти наляво и надясно, наляво и надясно.

Продължава да се върти, докато усеща, че вече ѝ е малко по-добре.

93

АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО, ЛОНДОН

Бронти се откъсва от настоящето си занимание – резервация за пътуването до Лънди – и застава зад гърба на Мици, за да огледа копието на старата картина.

– Това са рицари. Гентският олтар показва различни групи хора, дошли да отдадат почитта си на Христос. Липсващото пано е със съдии, не с рицари.

– Значи това е нещо като най-лошия опит за фалшификат в историята, а?

Бронти се навежда по-близо до екрана и се взира в краищата на масленото платно.

– Не съм експерт, но виждаш ли това оцветяване тук, по краищата? Не е както трябва. Тези тъмни сенки не съответстват на останалата част от картината.

Мици накланя глава и поглежда платното от друг ъгъл.

– Това някакъв вид обшивка ли е?

– Може и да е. А може и да е доказателство, че някога е имало друга картина върху тази. Която е била изтрита.

– Съдиите, имаш предвид.

– И преди са се носели слухове за паната от олтара. По време на реставрацията предположили, че поне под едно от тях има друга картина. Определено това би паснало с начина, по който сгънатите пана показват различни сцени, когато олтарът е отворен и когато е затворен. И не забравяй, че олтарът е дело на двама души, първо на Хуберт ван Ейк, после на брат му Ян.

Мици се напъва да си спомни.

– Знаеш, че този мошеник Дигън е показал картината в „Кристис“ и специалистите са казали, че е фалшива. Те са гледали същото платно, което гледаме ние, и са преценили, че не струва нищо.

Бронти не откъсва поглед от картината, оглежда всеки щрих.

– Може би тогава горният пласт не е бил изтрит?

– Мога да помоля Кирстен да провери в досието.

– Или пък им е било платено да го обявят за фалшификат. – Бронти придърпва един стол и сяда. – Олтарът е много ценно произведение на изкуството. По тази причина всеки – от Наполеон до Хитлер, се е опитвал го открадне. Мнозина смятат триптиха за първата значима творба на Ренесанса, предшественик на реализма и определено най-великото произведение на своето време. Така че да сложиш тези рицари там, да им отдадеш честта да ги обезсмъртиш в „Обожанието на мистичния агнец“, трябва да е значело много за онова време.

Мици почти се бои да попита.

– Защо? Това са просто рицари.

– Не, не са. Както казах, Ван Ейк вече е рисувал пано с рицари, които отговарят на описанието. Това платно обаче е различно. Погледни по-внимателно.

– Този в средата да не е... знаеш кой?

Бронти кима.

– Може да е. И ако е, тези рицари, събрани около и зад него, са рицарите на Кръглата маса – потупва с пръст по екрана. – Виждаш ли тук кръглия знак на щитовете им и трите златни корони на знамето зад Артур.

Мици обаче не ги гледа. Очите ѝ са вперени другаде.

– Леле майчице! Виждаш ли това? – Тя посочва екрана.

Бронти се заглежда във фигурата на свещеника на заден фон. Той е на кон и носи библия и кръст. Кръстът е същият като този, на който имат скица. Онзи, заради който е убит Амир Голдман.

Рязко почукване отвън ги кара да обърнат глави.

Вратата се отваря и се показва Ани Линклатер, стои свенливо и държи в ръцете си плик.

– ДНК профилът, който чакахте, госпожо.

94

ЛОНДОН

Днес е необикновен ден за Анджело Марчети. Никакъв алкохол. Никакъв кокаин. Никакъв хазарт.

Италианецът е чист от почти двайсет и четири часа и се опитва да си събере мислите. Да измисли как да остане жив и да започне нов живот, далече от проблемите.

Ключът е да си върне флашката и да я използва, за да направи Гуин уязвим за Мардрид. Без нея е труп.

Софи Хъдсън бе казала много неща, преди да умре. Бе изпяла имената на полицаите, разследващи убийството на Голдман, и че е дала флашката на жена от ФБР.

Мици Фалън.

Марчети се взира в портретна снимка на агентката от досието ѝ. Облечена е в синята униформа на лосанджелиската полиция и изглежда прекалено майчински, за да му действа сексуално. Той предпочита по-слаби, по-млади жени с по-големи гърди и по-дълга коса. Тази обаче сигурно е изключителен детектив. И определено главната дума в досието ѝ е „бивш“. Бивш член на отдел „Кражби“. Бивш член на „Убийства“ с бивш съпруг.