Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Знам. Но това не заличава болката в сърцето и душата ми.

– Тогава нека се надяваме, че другият мъж, който споделя леглото ти, не само ще те накара да стенеш от наслада, но и ще пресуши сълзите ти.

Дженифър се изчервява.

– Надявам се, че тази нощ няма да бъдеш толкова откровен и предизвикателен с него, колкото си с мен.

– Само ако обещаеш, че ще идваш да ме виждаш всеки ден, докато си тук.

– Тогава обещавам – Тя се навежда към него и го целува. – Надявам се да спазиш своята част от сделката.

Той се усмихва, докато тя се изправя да си тръгне.

– Скоро, Дженифър. Кажи на Оуен по-скоро. Времето не е милостиво към нас.

69

КАЛЕДВУЛХ ЕТИКЪЛ ИНВЕСТМЪНТ, ЛОНДОН

В края на коридора на последния етаж Мелиса Сакс спира пред двойна дъбова врата, отваря я и се отмества, за да пусне посетителите да влязат.

Стаята, в която се озовават, буквално спира дъха им – гигантски стъклен купол, надвесен наполовина от ръба на сградата. Подсилените стъклени панели на пода създават впечатление, че ходиш във въздуха.

Мици и Бронти пристъпват напред предпазливо.

– Моля, заповядайте, напълно безопасно е – леко развеселеното насърчение идва от устата на изключително висок и широкоплещест мъж, облечен в тъмнозелен костюм с жилетка. – Аз съм Оуен Гуин, а това е моят колега Джордж Далтън.

– Мици Фалън – представя се тя, докато се взира нервно към пода и улицата, простираща се на стотина метра под нея. – Това е моят колега, Джон Бронти.

Оуен се здрависва с тях, после повежда Мици към две кожени канапета, разположени върху пространство от стабилен непрозрачен под.

– Моля, настанете се. Знам, че някои хора намират стаята за леко стряскаща.

Мици се отпуска на посоченото място.

– Благодаря. Понякога страдам от световъртеж. Особено когато от размазване на земята ме делят само няколко сантиметра стъкло.

Той се усмихва.

– Изглежда, вие вече сте преживели някакво размазване.

– Да. Автомобилна катастрофа у дома, в Съединените щати.

Бронти и Далтън се присъединяват към тях на дивана.

– Моля, сипете си нещо за пиене – Оуен посочва към бутилките със сок, газирани напитки и вода, поставени на малката масичка между тях.

– Благодаря – Мици развинтва капачката на квадратна бутилка минерална вода и отпива.

Сър Оуен я изчаква да остави бутилката, преди да продължи.

– Лейтенант, с Джордж искаме да помогнем максимално за вашия случай на убийство, доколкото ни е възможно . Наблягам на думите доколкот о и възможно , защото има въпроси, свързани с националната сигурност, които може да ни възпрепятстват да окажем пълно съдействие, а не желаем да разбирате това по грешен начин.

Обръща се към Бронти, който тъкмо е извадил бележник и рови из джоба си за химикалка.

– Искам освен това да подчертая, че този разговор е съвършено неофициален. Както виждате, срещаме се с вас без адвокатите на посолството и без да ви напомняме, че винаги можем да изтъкнем дипломатическия си имунитет и да откажем всякакво по-нататъшно общуване.

– Само че току-що го направихте – усмихва се любезно Мици. – Положението ни е напълно ясно. И двамата ще замълчите. Въпросът е кога.

Без да бърза, вади няколко снимки от папката, която носи. Подрежда ги на масата с лицето надолу, сякаш е опитен картоиграч от Вегас. Когато вдига очи, забелязва огромна разлика в мъжете срещу нея.

Оуен Гуин е отпуснат и напълно съсредоточен. Джордж Далтън, който все още не е произнесъл нито дума, изглежда напрегнат като котенце в замръзнало езеро.

Бронти също ги изучава. Като свещеник той е развил силна интуиция за характера на хората и винаги може да каже кой се бори с тежестта на вината и греха и кой – не. Никой от тях не прилича на човек, който носи на плещите си бреме, но в Оуен има нещо необичайно.

Нещо повече от харизма.

Той сякаш излъчва благост и покой. Бронти бе срещал подобно излъчване в мисионерите в Африка, само че тук е повече . Значително повече.

– Това е Амир Голдман – изиграва първата си карта Мици. Обръща снимката с лицето нагоре. Снимка на мъртвия стар мъж. Гол. Бял. С ясновидима рана в корема. – Прободен в антикварния си магазин в Мериленд миналия петък вечерта.

Обръща втората. Още една снимка на мъртвец. Направена в гората точно след като тялото е изровено от пълната с червеи пръст.

– Този господин е Джеймс Тиаджо Сакони, бивш мошеник с присъди за нападение с нож. Видян е да излиза от магазина на Голдман през нощта, в която собственикът е убит. Влязъл е в кафяв джип, „Ескалейд хибрид“, и е бил убит минути по-късно. Тялото му е заровено в близката гора.