Сам Крайстър - Шифърът на Камелот

– Желая ви късмет, мадам.

Колата тихо се плъзва в следващия завой и после гумите затрополяват по калдъръмена улица, която свършва до сводеста порта. Ролсът спира, докато портата се отвори, и после смело навлиза в дълъг тунел.

През задното стъкло Мици наблюдава как портите се затварят зад тях и слънчевата светлина изчезва. Тесният тунел постепенно се превръща във виещ се надолу проход с остри завои, който накрая ги отвежда до подземен паркинг и колата спира.

Шофьорът излиза и отваря вратата.

– Моля, последвайте ме.

Повежда ги към елегантна приемна от стъкло и стомана и към асансьор, охраняван от двама мъже в сини костюми. Бърза и любезна размяна на думи и Харолд поставя палеца си на скенера до копчето на асансьора.

– Асансьорът ще ви отведе в горната приемна. Аз или друг мой колега ще ви чакаме тук, когато приключи срещата ви.

Кимва вежливо и отстъпва назад, докато големите стъклени врати на асансьора се отворят.

Вратите се затварят автоматично, когато Мици и Бронти влизат вътре, и асансьорът потегля нагоре, без да се усеща почти никакво движение.

Когато спира, се озовават пред гигантски прозорец, разкриващ панорамна гледка към Лондон.

– Леле – проронва Бронти. – Трябва да сме на колко – на седемдесет, осемдесет метра над земята!

– Точно 105 метра – казва фина брюнетка в строг бизнес костюм. – Добре дошли в КЕИ – КАЛЕДВУЛХ ЕТИКЪЛ ИНВЕСТМЪНТ. Аз съм Мелиса Сакс, личната секретарка на сър Оуен. – На елегантната ѝ загоряла от слънцето китка проблясва златна гривна, когато протяга ръка, за да се здрависа с тях. – Той ви очаква.

68

ЗАМЪКЪТ КАЕРГУИН, УЕЛС

Лейди Гуин прекосява калдъръмения вътрешен двор към югоизточното крило и мястото, известно от векове като Кулата на авгура. Поколения слуги в замъка мислели, че името идва от поверието на старите жени, че ако застанеш на върха ѝ, ще бъдеш толкова високо, че ще видиш бъдещето.

Въпреки съвременните охранителни камери и въоръжените бодигардове около нея, разходката дотам винаги връща Дженифър назад във времето. Лесно е да си представиш укрепленията, пълни със стрелци, и стичащата се по стените кръв на враговете на предците ѝ.

Поема дъх, за да се успокои, докато бута старата дъбова порта, която е отворена за нея, и пристъпва в студеното оскъдно обзаведено пространство, в което живее Мирдин.

Старецът седи на висок почти три мета дървен трон. Над главата му се извисява голям фамилен герб с два огнедишащи дракона, застанали с гръб един към друг и разделени от меч с широко острие. Зелените очи на Мирдин блестят сред набръчканата кожа на лицето му, а обсипаните му със старчески петна костеливи ръце са провесени над извитите дъговидни облегалки.

– Очаквах те по-рано.

Тонът му не е укорителен. Не се усеща следа от разочарование или критика.

Дженифър го разбира. Слушала го е през целия си живот, учила се е как да дешифрира всяка дума и сричка.

– Трябваше да настаня любовника си.

Това не го шокира. Имал е видения за връзката ѝ много преди тя да обърне очи към младия мъж и е сигурен, че тя го съзнава.

– Няма ли да прегърнеш своя стар наставник и довереник, за да сгрееш измръзналия му дух?

Тя се усмихва и приближава към него.

Мирдин я обгръща във влажния си плащ. За миг се притискат силно един в друг, после тя хваща ледените му пръсти в топлите си длани и ги разтваря.

– Боя се. Боя се от промените, които знам, че ти и Оуен усещате.

– Дете мое, ти и семейството ти сте преживявали подобни неща толкова много пъти преди. Сезоните се редуват. Зимата убива, а пролетта дарява живот – казва той и настойчиво насочва погледа към корема ѝ. – Каза ли му вече?

– Знаеш, че не съм.

– Трябва да го направиш.

– И как ще реагира той? Ще се радва ли, или ще тъгува?

– Ще прояви разбиране. Знае, че раждането на това дете е знак за неговата смъртност. Помни, при появата на нов живот духът на стария се възражда отново и става по-силен.

– Иска ми се пътят ни да не е такъв.

– Но е и винаги ще бъде.

Тя събира сили и задава най-ужасния въпрос:

– Как ще се случи?

– Още не съм видял – поглежда я с нежност в очите. – Но ще бъде благородно и смело. можеш да си сигурна в това.

Дженифър притваря очи, за да спре сълзите си. Прекалено рано е да тъгува.

Мирдин вижда, че тя се бори с емоциите, и се привежда, за да я утеши.

– Стига, стига, мое дете! Любов като твоята и на Оуен не умира никога. Това е смисълът на легендите за крал Артур. Децата ви постоянно възкресяват духа и добротата, които са необходими, за да се пренесе Старият ред в Новия свят.