Нелсън Демил - Пантерата

— Очакваме пътни инструкции — отвърнах аз.

— Да? Но поискахте визите да ви бъдат издадени преди сряда.

— Тук сме да си вземем визите, а не да отговаряме на въпроси — уведомих го мило.

Отговорът ми не му се понрави, но мъжът го подмина и прелисти паспортите ни, за да свери дали снимките отговарят на лицата ни.

— Виждам, че сте посещавали Йемен — каза ми.

Не отговорих.

Мъжът погледна Кейт, но не я заговори. После отново се обърна към мен.

— В Сана или в Аден смятате да пристигнете?

— Смятам да се махна оттук след две минути с визите ни.

Той не отговори, но каза нещо на рецепциониста, който постави на бюрото два попълнени визови формуляра. Погледнах ги. Моята беше за четирийсет и пет дни, а на Кейт — безсрочна. И двамата бяхме писани като членове на персонала на американското посолство с дипломатически статут. Целта на посещението ни бе по държавна работа. За лов на пантери не се споменаваше нито дума.

Забелязах, че от съображения за сигурност от Държавния департамент бяха фалшифицирали домашния ни адрес, заменен с Федерал Плаза 26. Освен това като лице за контакт в Щатите беше посочен Дипломатическият отдел на Държавния департамент във Вашингтон. Чудесно, с това изключение, че фалшифицирането на задължителна информация в документи за виза може да анулира дипломатическия ти имунитет или най-малко да те компрометира, ако си навлечеш неприятности в страната. Е, щях да се тревожа за това, ако и когато възникне проблем в Йемен. Или да оставя приятелите ни от Държавния департамент да се тревожат. В края на краищата отивах на дипломатическа мисия, нали така?

Всичко останало изглеждаше наред и двамата с Кейт подписахме визите и двете им копия. Рецепционистът подпечата формулярите, а после и паспортите ни.

— Няма такса — каза ми Хабиб. — Дипломатически жест.

Би трябвало да плащат на мен , задето отивам в Йемен.

Излязохме от консулството, хванахме такси и се върнахме на Федерал Плаза 26, моя дом далеч от дома.

В пет следобед вече бяхме допълнили всички досиета в компютрите си и бяхме изпратили имейли до приятели и колеги, за да обявим предстоящото ни заминаване за Йемен.

В отговорите си повечето ни пожелаваха късмет; някои изказваха предположението, че сме откачили.

Ал се върна и докладва, че не е успял да открие Набеел ал Самад и че според ОАК (отдел „Анализ на комуникациите“) мобилният му телефон не изпращал сигнал. Каза, че щял да напише доклад и да се обърне за напътствия към шефовете. Аз обещах да направя същото.

С две думи, Набеел ал Самад не фигурираше в челните места на ничии списъци издирвани хора. Информаторите, били те близкоизточни или други, са прочути с непостоянството си и обикновено са изпечени лъжци. Понякога играят и двойна игра, така че ми хрумна интересната мисъл, че г-н ал Самад си има и допълнителна работа извън деликатесния магазин и просто е искал да ме разгледа. Може пък и да ме е снимал, кой знае.

Както беше предсказала Ани, двамата с Кейт не се чувствахме особено добре, така че Кейт Тифозната и Джон Антракса се прибраха у дома.

След като се прибрахме в апартамента, Кейт си облече пижамата и влезе в интернет. Аз сърфирах с дистанционното на телевизора. По „Хистъри Ченъл“ имаше премиера на филм за кучето на Адолф Хитлер.

— Според сайта на тяхната Комисия за поощряване на туризма Йемен бил, цитирам, „неоткритата перла на Арабия. За истинския Йемен се знае много малко и когато посетителите дойдат в страната, пътешествието им почти винаги е свързано с прекрасни приключения“ — уведоми ме Кейт.

— Отбележи си онова „почти“.

Тя продължи да чете:

— „Надбягването с камили е един от любимите древни спортове на арабите и, разбира се, на йеменците, тъй като те по произход са араби“.

— Аз пък си мислех, че са от Бруклин.

— „Парапланеризмът — продължи тя, — подобно на легендата за Сюлейман, който пресякъл Йемен с птицата си, за да се види със Савската царица, е изключително забавен начин да откриете страната ни, докато летите над планини и морета“.

— А също и с безпилотни самолети.

— Тук не пише нищо за тях.

— А за засади на Ал Кайда?

— Може да е в раздела за туризъм и планинарство.

— Аха. Какво има за вечеря?

— Хапче против малария.

Изпихме си хапчетата и гледахме повторението на „Аз обичам Люси“. Наистина ли светът е бил толкова простичък?

Както беше обещал, Том Уолш ни уреди среща с отдел „Външни работи“ на Държавния департамент за запознаване с културните особености. ОВР се намира тук, на Федерал Плаза 26, което е удобно, но това не пречи заниманието да си остава все същата гадост.