Нелсън Демил - Пантерата

Кейт обясни, че се обаждаме от филиала в Ню Йорк, и каза имената и идентификационните ни номера.

— Момент… — каза г-жа Барет. — Да, има ви. Сана.

— Санта Ана — поправих я аз. — Калифорния.

— Не… Сана. Йемен.

Кейт вдигна слушалката и изключи говорителя.

— Готова съм да записвам.

Изслуша г-жа Барет, записа си нещо, благодари и затвори.

— Пътуваме с „Америкън Еърлайнс“ до Лондон, с „Бритиш Еър“ до Кайро и с „Иджипт Еър“ до Сана. Първа класа.

— Направо не мога да повярвам, че няма преки полети до Сана.

— Има. От Кайро.

— Как ли се оправят онези от деликатесните магазини в Бруклин?

— Нямам представа. Ако наистина искаш да кацнеш направо там, има военен полет два пъти седмично от военновъздушната база Доувър в Мериланд. Един до Сана и един до Аден.

Интересно. Май си пъхахме носовете малко по-навътре в шатрата.

— Ако решим да пътуваме така, госпожа Барет ще провери как стоят нещата — каза Кейт. — Часовете и дните на полетите се менят.

— Аха. Нека да провери. Интересно ще е да видим кой и какво пътува за Йемен. — Пък и вероятно това беше начинът, по който щяхме да измъкнем Пантерата от страната. С директен полет на американските ВВС от Йемен до Гуантанамо. Експрес от помийната яма до ада.

Върнах се на бюрото си и Ал ми съобщи, че Набеел не се обаждал никакъв. Беше 12:15.

Ал звънна на мобилния на Набеел, но отново се включи гласова поща и той остави гръмогласно съобщение. Обадих се в деликатесния магазин „При Джордж“ в Бей Ридж и ми вдигна някакъв тип с неразбираем акцент. Ал взе телефона заговори остро на арабски, но после откри, че човекът бил мексиканец. Шантава работа. Ама че страхотна страна.

Ал предложи да прескочим до „При Джордж“, но имах много неща за вършене, а Бруклин не фигурираше в списъка.

— По-добре намери някое от нашите момчета там и го помоли да провери магазина и домашния адрес на Набеел — посъветвах го.

— Не, сам ще ида. И без това ми трябва малко почивка. Как изглежда онзи тип?

— Със зелени зъби. — Описах другите черти на Набеел и преразказах краткия си разговор с него в „Бенс Кашер Дели“.

— Виж дали случайно магазинът не е под наблюдение. Може да имаме снимки.

— Вече го направих. Нищо.

— Добре. Благодаря, Ал. Задължен съм ти.

Следващата ми задача беше да отида до един самостоятелен компютър, от който да ползвам интернет. Не можем да го правим от работните си машини — иначе по цял ден щяхме да играем игрички. Потърсих в Гугъл информация за Ал Кайда в Йемен, получих няколко резултата за Нумаир Пантерата и дори научих истинското му име от Уикипедия — Булус ибн ал Дервиш. Нищо чудно, че го беше сменил.

Явно част от тази информация не беше толкова секретна, колкото си мислеше Том. Всъщност доста неща са налични онлайн, стига да знаещ какво търсиш.

Прегледах статията в Уикипедия. Булус Ибн ал Дервиш, известен също като Пантерата, бил роден в Пърт Амбой, Ню Джърси, на 8 май 1965 г., което означаваше, че през този май щеше да стане на трийсет и девет, ако доживееше до рождения си ден.

Значи не ставаше дума за натурализиран гражданин, а за роден тук. Интересно.

И двамата му родители били имигранти от Йемен, но за тях нямаше никаква допълнителна информация. Мъртви Ли бяха? Или живи? И къде живееха?

Малкият Булус посещавал държавни училища в Ню Джърси, а през 1987 г. се дипломирал в Колумбийския университет, специалност икономика, което го правеше терорист от Бръшлянената лига. Да беше продължил на Уолстрийт — същата работа, но по-добре платена.

Според статията в един момент г-н ал Дервиш станал радикален и в началото на 90-те заминал за Йемен.

Следваше смесица от факти и предположения за дейността му в Йемен, Саудитска Арабия и може би Ирак. Беше посочен като един от организаторите на атаката срещу кораба „Коул“ на ВМС, както и срещу френския петролен танкер „Лимбург“ в пристанището на Аден през 2002 г.

В добавка към това въпросният задник бил замесен в две или три въоръжени нападения срещу западняци в Сана, Аден и околните райони, довели до множество смъртни случаи и отвличания. И докато се занимавал с това, планирал две ракетни атаки — срещу американското посолство в столицата и срещу „Шератон“ в Аден. И двете покушения били осуетени. Атаката срещу „Шератон“ ме заинтересува, защото бях отседнал именно там с останалия американски персонал в града. Наричахме мястото Форт Апачи.

И накрая, но не на последно място, г-н ал Дервиш и приятели миналата година участвали в престрелка на саудитската граница, в която били убити шестима саудитски войници.