Джеймс Хъгинс: Магьосникът

Торн честно призна, че тя има право да изисква промяна. Съгласи се и заедно намериха най-тихата община, която отговаряше и на изискванията им за децата — 11-годишния Антъни и 8-годишната Малъри.

От пръв поглед Торн оцени живописната красота на това място. То се намираше в самия край на Апалачите, непрекъснатата планинска верига, простираща се от Нова Англия до Нова Джорджия. Мястото се хареса на по-добрата част от него, тази, която беше останала жива след всичките години на високотехнологични оръжия, тактики, власт и командване, мисии и жертви, хеликоптери, учения, пак учения, а след тях и сражения.

Торн действително не познаваше „нормалния“ живот. Сега бе нетърпелив да го проучи във всичките му измерения — футболни мачове, пикници, срещи на Асоциацията на родителите и учителите и събуждане сутрин до една добра жена, без да се тревожи за бързото разполагане в някоя далечна точка на света, откъдето не знае кога и дали ще се върне. И дали Ребека и децата ще го чакат.

Стига толкова.

Това бе ново начало за тях и Торн беше готов да навакса пропуснатото.

Да, мислеше той, дошло беше тяхното време. И никой не можеше да им отнеме това, което заслужаваха. Сега беше амбициран да си изгради нов живот точно както преди се бе посветил на спасяването на своите братя по оръжие, на победата в битки, които не разбираше, на дълга си като войник и като полицай.

Къщата се издигаше още по-голяма на склона и Торн присви сивите си очи към бързо движещия се черен облак над нея. Не бурята привлече вниманието му, а буреносният облак, изскочил сякаш от нищото, който увисна точно над къщата.

Видът му изобщо не хареса на Торн.

Бурята се разрази точно когато спряха пред новия си дом.

След четиринадесет години, прекарани заедно, Ребека все още беше толкова красива, колкото на сватбата им. Това не преставаше да удивлява Торн. Той го отдаваше на нейната италианска жилка и на това, че тя никога не се беше занемарявала.

Той самият не беше такъв късметлия. Двете войни и безбройните рани му бяха стрували доста. Прекалено дългото пребиваване в пустошта бе обветрило лицето му. Височинните бойни тренировки на Ейгер 3 3 Връх в швейцарските Алпи. — Б.пр. му бяха докарали няколко измръзвания. Беше участвал и в неколкомесечни учения в пустинята заедно с Мосад, израелските тайни служби, чието съществуване Израел отрича. Тогава Торн бе решил, че пустинята принадлежи на скорпионите и на неумолимите бедуини, а не на обикновените човешки същества.

През тези години той бе получил толкова много сериозни наранявания, че можеше да предскаже, както правеха някои старци, всяка промяна на времето.

Когато се оплачеше от коляното си, Ребека знаеше, че ще вали. Гърбът му не беше здрав както едно време, а след скоковете от 10 500 метра коленете му бяха пострадали заради ГВКО, или казано по-разбрано, „голяма височина, късно отваряне“.

При ГВКО човек пада от 10 500 метра, диша от кислородна бутилка, облечен е като астронавт и трябва да дръпне въженцето 150 метра над земята, докато се движи с над 160 километра в час. Той няма никакъв шанс да отвори резервния парашут, ако основният откаже.

Дори на 150 метра над земята парашутът трудно може да забави спускането на човек, който се движи с повече от 160 км/ч, но това е най-сигурният начин да се спуснеш зад вражеските линии без риск да изгубиш самолета. Да, Торн напълно се беше посветил на своите хора и на своя дълг. Тялото му бе живото свидетелство за това.

Антъни и Малъри бяха, меко казано, разочаровани да пътуват девет дни, за да слязат от джипа в най-яростната гръмотевична буря, която Торн беше виждал. Но Ребека, грижлива майка по природа, ги вкара бързо вътре и някак си успя да намери хавлии и чисти дрехи сред купищата кашони, екипировка, мебели и вещи, които Торн отдавна бе забравил, че притежава. Той беше особено изненадан, когато откриха сред тях комплект неизползвани стикове за голф.

Усмихнат отиде при торбата, извади наполовина един от стиковете и после го пусна обратно. Ребека го видя и се засмя:

— Ще започнеш ли отново с голфа?

— Играл съм голф?

— Е — вдигна тя рамене, — изигра една игра.

Торн се замисли.

— Да, сега се сещам. С брат ти.

— И изгуби.

— Да, скъпа, помня.

— Нямах намерение да ти натривам носа — усмихна се тя. — Но не се ли говори, че голфът действа успокояващо?

— Не мисля, че тук има игрище за голф.

— О, Майкъл, я стига. Всеки град има игрище за голф. — Тя продължи да подсушава косата на Малъри, но се наведе, за да погледне в очите осемгодишното момиче. — Добре ли си, скъпа?