Джеймс Хъгинс: Магьосникът

— Наистина, какво е магията? Има модерна магия. Има историческа магия. Съществува и антропологическа магия. Древна магия. Праисторическа магия.

Професор Александър Адлър изчака значимостта на дилемата да проникне в съзнанието на слушателите.

— Да, приятели мои, значи проблемът е не само какво представлява магията, но и какъв вид магия обсъждаме.

Той махна неопределено с ръка.

— Най-трудният за определяне вид магия, и това не би трябвало да ни изненадва, е модерната. Защото тя се простира до най-широките граници на най-неизясненото неоезичество.

Гласът му стана по-твърд, когато закрачи обратно по сцената.

— Да, затрудненията с модерното магьосничество идват не оттам, че знаем толкова малко, а поради това, че знаем твърде много. Модерното магьосничество е такава смесица от импровизирани ритуали, заклинания, езичество, талисмани и чародейства, че до голяма степен е продукт на „Бъфи — убийцата на вампири“ 1 1 Американска кинокомедия от 1992 г., пародираща филмите на ужасите — Б.пр. плюс самозалъгване, както много други неща.

Адлър спря й бавно вдигна показалец.

— Обаче древното магьосничество… това е напълно различен феномен. — Той даде малко време на публиката си. — Древното магьосничество, приятели мои, било тайнствена сила с такава дълбочина, че дори произходът и значението на староеврейската дума за магьосник, mekashef, си остават неизвестни.

Той отново започна да се разхожда.

— В древните времена около 1491 г. пр.Хр., приблизително по времето на излизането на евреите от Египет, магьосниците или „мъдреците“, както са ги наричали, били почитани почти колкото самия фараон. Смятали ги за богове — ни повече, ни по-малко. И силите им били… напълно действителни.

В този момент от публиката се чу колеблив глас:

— Ъъъ… професор Адлър?

Професорът се обърна и спря на място. Гласът принадлежеше на млад и очевидно плах мъж. Въпросът му явно бе важен, в противен случай едва ли би посмял да прекъсне лекцията. Но страховете на младежа не се оправдаха, защото Адлър му кимна любезно:

— Да, млади човече?

Мъжът нервно хвърли поглед към стотиците очи, вперени в него.

Смехът на професора беше гърлен и подканящ:

— Не се тревожи, приятелю. Тук всички сме студенти. Задай въпроса си.

Вдигайки поглед, момчето заговори тихичко:

— Не смятате ли, че тези „мъдреци“, както са ги наричали, са фалшифицирали чудесата на Мойсей? Искам да кажа, че са използвали магьоснически номера. Трикове, които само те са знаели.

Момчето свърши и седна на мястото си възможно най-бързо. Професор Адлър изду устни и отговори:

— Не, младежо, нямах предвид това. Исках да кажа, че магьосниците са копирали — староеврейската дума означава „копирали“ — а не фалшифицирали, чудесата на Мойсей. Имам предвид, че те наистина са вземали неодушевено парче дърво и са го превръщали в живо, дишащо нещо. Превръщали са мъртвото в живо. Постигнали са самото преобразуване на материята.

— За някои хора — продължи той — това е проблем, но вие трябва да четете Библията така, както е написана. Седма и осма глава на Изход не казват, че магьосниците са фалшифицирали първите две чудеса на Мойсей. Библията твърди, че магьосниците на фараона са копирали първите две чудеса на Мойсей.

В залата цареше тишина.

Погледът на професора се плъзна по обърнатите към него лица и той заговори бавно и много отчетливо:

— Днес никой на тази планета не знае нищо за египетската магия от времето на Мойсей, което най-вероятно е около 1500 година пр.Хр. Но Библията отбелязва, че древните вълшебници са имали силата да превръщат своите жезли в живи същества, а водата в кръв. Дали тази сила се е простирала отвъд това и какви са били нейните граници, е неизвестно. Няма нито един модерен магьосник, учен, професор, вещица или вълшебник, нито едно живо същество, което да знае тайните на древните алхимици.

Адлър наведе глава, скръсти ръце на гърба си и закрачи покрай първия ред.

— Позволете ми само накратко да отбележа нещо и проследете мисълта ми търпеливо. Ако желаете. Няма да отнеме повече от минутка. — Той направи малка пауза и продължи: — Библията обявява, че дори всички книги на света не биха могли да изброят чудесата, които Иисус извършва. Човек на име Джеймс Джойс героично опитал да опише един-едничък ден от живота на един-единствен човек в книга със заглавие „Одисей“, но също толкова героично се провалил. Така историята на литературата доказва, че не е възможно да регистрираш всички подробности за действията на един отделен човек в един-единствен ден.