Джеймс Хъгинс: Магьосникът

Не бива да забравяте, че Мойсей е водил война срещу Ианий и Иамврий 2 2 Второ послание на св. Апостол Павла до Тимотея, 3:8, Цитатите от Библията са от Синодална Библия в електронен вариант на http:// synpress-classic.dveri.bg/books/bible.htm — Б.пр. , влъхвите на Аменхотеп II, в продължение, доколкото можем да определим, на четири до шест месеца. Библията не отбелязва подробностите от тази битка и това е разбираемо. След като дори един-единствен ден от живота на човек не може да бъде проследен, как би могъл да бъде описан толкова дълъг период?… Затова трябва да бъде зададен следният въпрос: какви са битките на Мойсей срещу тези двама мъже, които са останали неописани? Какви сили са използвали те срещу него? Как са опитали да го докарат до ужас? Дали са атакували разсъдъка му? Със сигурност това е една от възможностите. И ако не са успели да разклатят непобедимия му разсъдък и вяра, не са ли атакували хората около него? Не биха ли пробвали да унищожат Мойсей чрез тези, на които биха могли да въздействат? И как биха могли да го направят? А как им е отговорил Мойсей?

Адлър спря по средата на първия ред и се обърна право срещу слушателите.

— Със сила… — отговори той недвусмислено. — Мойсей се е борил срещу тях със силата на Господ, защото само с нея е можел да победи Ианий й Иамврий.

— Значи… тяхната сила е била голяма и истинска — промърмори младежът сякаш на себе си. После вдигна очи. — Какво друго мислите за тях, професоре?

Ученият се усмихна снизходително.

— Млади човече, според мен имаме голям късмет, че те не се разхождат сред нас.

Бяха минали три месеца, откакто Торн върна значката си. Той прекара това време в опаковане и подреждане, надписване на кашони, наемане на транспортна фирма на достъпни цени, надзираване на товаренето, заключване на къщата и опити да довърши недовършеното.

Ребека преживя безброй прочувствени сбогувания, но Торн, по природа стоик, се задоволи с ръкостискане и покана към всички да му идват на гости, когато поискат.

Джипът му превали хълма, който местните наричаха Монтабюлар Хил. Той се издигаше посред Сидър Ридж, малката община в Нова Англия, която бяха избрали за свой нов и вероятно последен дом. Огромната господарска къща във викториански стил се издигаше от едната страна на хълма със същата странна властност, която Торн почувства, когато преди шест месеца я видя за пръв път.

— С къщата вървеше имот от петдесет и пет акра. Сама на склона, тя бе заобиколена от древни широколистни дървета, твърде необичайна гледка, откакто през първата половина на двадесети век Нова Англия беше систематично обезлесена. Очевидно много от тези дървесни гиганти се извисяваха там от стотици години. Тройният балдахин, който се издигаше в гората, дори денем създаваше усещане, че е нощ.

Всъщност, с изключение на къщата, целият хълм изглеждаше странно недокоснат от времето. Това беше първото, което привлече Торн. Докато се спускаха по хълма в техния джип „Чероки“, натоварен само с багажа за това пътуване, Антъни и Малъри спяха на задната седалка, а Ребека дремеше на седалката до шофьора. Торн си позволи да се отпусне, наслаждавайки се на покоя, излъчван от къщата.

Той отново се замисли какво ли е да се радваш на нормален живот. Беше прекарал по-голямата част от своя в армията, първо като рейнджър, а после, в началото на осемдесетте, го приеха в специалните части.

Това назначение изискваше жертва на кръв и време без никакви изключения. — Торн изпълни дълга си дори в повече. Но накрая стана така, че трябваше да избира между брака си и армията. Ребека се умори да се грижи за прохождащото им дете сама, докато Торн води експедиции по целия свят. Той прояви разбиране и предпочете да се уволни.

Не беше проблем да излезе от действащата армия. Бе изпълнил своя дълг, като участва в повече от сто мисии. Беше живял в денонощна готовност, пропускайки повечето празници и рождени дни. Ако Ребека не беше толкова силна, бракът им щеше да се разпадне още преди години.

Торн й бе задължен за търпението и за любовта и възнамеряваше да забави темпото, но после дойде работата в полицията. А това не беше стандартната полицейска работа. Натовариха го с опустошителните отговорности на детектив по грабежите и убийствата. Вярно, парите и осигуровките също бяха „нестандартни“, но такова бе и работното време, и брачните проблеми отново започнаха.

Работата беше денонощна и го докара дотам да се чувства не по-различен от тези, които преследваше. И тогава Ребека му постави ултиматум.