Джон Вердън - Затвори очи

Гърни усети прилив на радостна възбуда – както винаги, когато попаднеше на блестящ ученик. Това бе причината, поради която продължаваше да изнася лекции.

– "Не можете само да ги баламосвате" – повтори той достатъчно високо, за да го чуят всички. – Абсолютно вярно. Искрената емоция, неподправените чувства и преживявания са основата на убедителната измама . Измисленият ви персонаж трябва да е изграден върху реална част от вас самите. В противен случай всичко ще е твърде изкуствено, фалшиво, роля. А такива неща не вършат работа. Просто ще ви видят сметката.

Той огледа трийсет и деветте лица пред себе си и установи, че върху поне трийсет и пет от тях е изписано разбиране – в някаква степен.

– И така, най-важно е доверието. Доколко правдоподобно играете ролята си. Колкото повече ви вярва набелязаната мишена, толкова по-голяма полза ще имате от нея. А това до голяма степен зависи от способността ви да вложите искрена емоция в измисления персонаж, който представлявате. Трябва да използвате част от себе си, за да вдъхнете живот на ролята. Гняв, алчност, страст, отвращение... каквото е необходимо в конкретния момент.

Обърна им гръб, сякаш за да постави една стара касета във видеоплейъра зад себе си и да провери дали всички кабели са на мястото си. Когато се извърна обаче, изражението му, стойката и движенията му издаваха човек, който се бори с напиращия в него бяс. Сякаш ток премина през аудиторията...

– Ако искате да накарате откачения психопат, в когото сте се прицелили, да ви повярва, ще трябва да откриете онази болна, извратена част от себе си, която говори на неговия език. После трябва да убедите ненормалното копеле, че у вас се крие едно дори още по-ненормално копеле, което някой ден ще му изтръгне сърцето с голи ръце, ще го сдъвче и ще го изплюе. Но засега, само засега вие сдържате бясното куче в себе си. Държите го на ръба на контрола.

След тези думи рязко пристъпи напред и за негово задоволство всички на първата редица, включително Фалконе (може би най-вече той), се отдръпнаха отбранително назад.

– Добре – каза Гърни с успокоителна усмивка, възвръщайки нормалното си поведение. – Това беше бърз пример за емоциите, които трябва да сте в състояние да покажете. Искрен и правдоподобен изблик на чувства. Повечето от вас току-що инстинктивно реагираха на този гняв, на тази лудост. Първата ви мисъл бе, че те са съвсем истински, нали? Че Гърни внезапно е превъртял и ще ви нападне?

Няколко души кимнаха, разнесе се нервен смях, телата се поотпуснаха.

– Какво точно искате да кажете? – заяде се Фалконе. – Че у вас се крие едно ненормално копеле?

– Ще оставя този въпрос открит – засега.

Курсистите отново се разсмяха, този път по-приятелски.

– Това обаче е самата истина. У всички нас се крие гадняр, и то много по-голям, отколкото предполагаме. Нека съществуването му не бъде напразно. Открийте го и го използвайте. Когато сте под прикритие, гаднярщината, която по принцип не искате да виждате в себе си, може да се окаже най-мощното ви оръжие. Скрито съкровище, което ще ви спаси кожата.

Можеше да подчертае това с лични примери – ситуации, в които бе взел мрачен къс от мозайката на детството си и бе увеличил адския образ, за да заблуди няколко доста умни и опасни противници. Като се замислеше, най-яркият пример бе случилото се преди по-малко от година, към края на случая "Мелъри". Сега обаче нямаше намерение да разказва за него, тъй като той бе свързан с някои неразрешени проблеми в собствения му живот, които не искаше да вади на показ, не и тук, на семинар. Освен това вече нямаше и нужда. Усещаше, че е спечелил курсистите. Сега бяха по-възприемчиви. Вече не спореха, а мислеха, чудеха се.

– Добре. Както казах, това бе емоционалната част. Сега нека преминем на следващото ниво, където умовете и чувствата ви работят заедно, за да станете отличен полицай под прикритие. Ако успеете да го постигнете, вече няма да бъдете някакъв тип със смешна шапка и торбести панталони, който напразно се мъчи да изглежда като пропаднал наркоман.

Някои се усмихнаха, други свиха рамене или се намръщиха отбранително.

– И така, сега искам да си зададете един странен въпрос. Искам да се запитате защо вярвате в нещата, в които вярвате? Защо изобщо вярваме в нещо?

Преди обаче студентите да потънат в абстрактните дълбини на мисълта му или пък да я отхвърлят, той натисна копчето на видеоплейъра. На екрана се появи картина.

– Докато гледате видеоклипа, не спирайте да си задавате този въпрос: Защо изобщо вярваме в нещо?