Джон Вердън: Затвори очи

– Да съберем точна информация? – извиси въпросително глас млад мъж от втората редица.

– Основателно предположение – окуражи го Гърни. – Други идеи?

Още неколцина се осмелиха да го последват, но всички те предлагаха вариации на мотива за събирането на информация.

– Други идеи? – повтори Гърни.

– Целта е да разкараме лошите от улиците – чу се отегчено ръмжене някъде от задните редици.

– Да предотвратим престъпленията – добави друг полицай.

– Да разкрием истината, цялата истина – факти, имена, места, какво става, кой на кого какво прави, какъв е планът, стратегията, кой е босът, кой стои начело на хранителната верига, да проследим парите... такива простотии. С две думи, целта е да разберем всичко, което трябва да знаем. Това е.

Мургавият и жилав мъж, който бе изстрелял тази приказки, без изобщо да си поеме дъх и без да се замисля особено, седеше със скръстени ръце точно пред Гърни. Самодоволната му усмивка подсказваше, че смята въпроса за изчерпан. На табелката, която бе най-близо до него на дългата банка, пишеше "дет. Фалконе".

– Други предложения? – запита кротко Гърни и огледа седналите в ъглите на аудиторията. Жилавият мъж пред него направи отвратена физиономия.

След дълго мълчание прозвуча гласът на една от трите присъстващи жени, нисък и уверен, с испански акцент:

– Да спечелим и запазим доверието на онези, сред които сме внедрени.

– Какво, какво каза? – въпросът бе зададен едновременно от трима различни души.

– Да установим и поддържаме взаимоотношения на доверие – повтори тя малко по-високо.

– Интересно – бавно произнесе Гърни. – И защо според вас това е най-важната цел?

Жената сви леко рамене, сякаш отговорът бе най-очевидното нещо на света.

– Защото, ако не спечелим доверието им, няма да постигнем абсолютно нищо.

Гърни се усмихна:

– "Ако не спечелим доверието им, няма да постигнем абсолютно нищо". Много добре. Има ли някой, който да не е съгласен с това твърдение?

Никой не се обади.

– Разбира се, искаме и да научим истината – заяви Гърни. – Цялата истина, с всички доказващи вината подробности, точно както спомена детектив Фалконе.

Мъжът го изгледа студено.

– Както обаче бе казано току-що – продължи Гърни, – при задача под прикритие без доверие нямаме нищо. Всъщност дори по-малко от нищо. Затова доверието винаги е на първо място. Винаги. Ако първо спечелите доверието на онези, сред които сте внедрени, имате големи шансове да се доберете до истината. Ако вместо това наблегнете на разкриването на истината, почти със сигурност ще получите куршум в тила.

Последваха няколко утвърдителни кимвания и вниманието на присъстващите се повиши.

– С което стигаме до втория важен въпрос за днес. Как да стане това? Как ще постигнете такова ниво на доверие, което да ви позволи не само да оцелеете, но и да доведете до успешен край своята задача под прикритие? – Гърни осъзна, че и той самият се разгорещява от темата. Ентусиазмът му се предаде и на аудиторията.

– Помнете, че си имате работа с хора, които са подозрителни по природа. Повечето от тях са изключително темпераментни и избухливи. Те не само може да ви застрелят на място, ами и ще се гордеят с това. Ще се хвалят с извършеното. На тях им харесва да са лоши. Харесва им да изглеждат проницателни, бързи и решителни. И така, как ще накарате подобна личност да ви вярва? Как ще оцелеете достатъчно дълго, за да изпълните мисията си?

Този път отговорите дойдоха много по-бързо:

– Трябва да се държим и говорим като тях.

– Трябва добре да си играем ролята.

– Да сме последователни. Да се придържаме към фалшивата си самоличност, каквото и да става.

– Да повярваме, че сме тези, за които се представяме.

– Да запазим спокойствие, да не изглеждаме притеснени, да не показваме страх.

– Да сме смели.

– Да имаме железни топки.

– Да си вярваме. "Аз съм такъв, какъвто съм. И съм неуязвим. Недосегаем. Така че не се ебавай с мен!"

– Да, прави се на Ал Пачино – опита се да разсмее колегите си Фалконе, но единственото, което постигна, бе сподавено хълцане от задните редици.

Гърни отново не му обърна внимание и погледна въпросително жената с испанския акцент. Тя се поколеба за миг:

– Трябва да им демонстрираме страст .

Няколко многознайковци се изхилиха, а по устните на Фалконе плъзна похотлива усмивка.

– Я пораснете, идиоти такива – сряза ги спокойно тя. – Имам предвид, че трябва да им покажете нещо истинско. Нещо, което могат да усетят, да почувстват и да ви повярват. Не можете само да ги баламосвате.