Джон Вердън: Затвори очи

– Хей, там ли си още?

Гърни само кимна и Хардуик продължи, сякаш бе разгадал отговора му по телепатия:

– Искам да направя всичко, каквото мога за тези хора. Освен това...

– Освен това – заговори бързо Гърни, като потисна завладялото го неприятно чувство, – ако наистина се включа в разследването, което изобщо нямам намерение да правя, капитан Родригес направо ще откачи, нали? А и ако случайно открия нещо ново, смислено и значимо, това само ще го злепостави. И него, и Блат. Дали това не е една от причините да се обърнеш към мен?

Хардуик отново прочисти гърло:

– Това е едно доста гадно предположение. Факт е, че безутешната майка изобщо не е доволна от начина, по който се развива разследването. Напълно я разбирам, след като некадърникът Арло Блат и още по-смотаният му екип разпитаха всеки скапан мексиканец в щата и не издоиха нищо. Тя отчаяно търси истински детектив, който да се заеме сериозно със случая. Така че аз ти слагам в скута това златно яйце.

– Чудесно, Джак. Аз обаче не съм частен детектив.

– За бога, Дейви! Просто поговори с нея. Само за това те моля – един скапан разговор! Тя е самотна, уязвима, много красива – и има колкото щеш мангизи за пилеене. А дълбоко в душата ѝ, Дейви, момчето ми, дълбоко в нея има нещо диво. Имаш думата ми за това – няма да сбъркаш! Господ да ме убие на място, ако греша!

– Джак, последното, което ми трябва в момента...

– Да, да, да – ти си щастливо женен, обичаш съпругата си, бла-бла-бла. Много добре. Чудесно. И явно нямаш желание веднъж завинаги да разкриеш пред света какъв задник е Род Родригес. Разбирам. Обаче този случай е наистина заплетен . – Хардуик произнесе думата по начин, който подсказваше, че това е най-важната и ценна характеристика на случая. – Пласт върху пласт е, Дейви. Мамка му, като лук е!

– Е, ѝ?

– Ти си най-добрият в това да белиш лука люспа по люспа.

Най-после Гърни забеляза, че Мадлин е застанала на вратата. Нямаше представа от колко време е там, нито колко дълго той самият се е взирал през прозореца на всекидневната, който гледаше към стръмната ливада зад къщата и гористия склон над нея. Дори от това да зависеше животът му, не би могъл да опише мозайката от обикновен енчец, покафеняла трева и сини главички на диви богородички. Същевременно съвсем спокойно можеше да повтори разговора с Хардуик почти дума по дума.

– Е? – запита Мадлин.

– Какво? – отвърна с въпрос той, сякаш не я бе разбрал.

Тя се усмихна нетърпеливо.

– Беше Джак Хардуик – каза той.

Канеше се да я попита дали си спомня главния следовател от случая "Мелъри", но изражението ѝ му подсказа, че няма нужда. Всеки път, когато чуеше нещо, свързано с поредицата ужасяващи убийства, в очите ѝ се появяваше този поглед.

Мадлин се взираше в него, без да мига, в безмълвно очакване.

– Искаше да се посъветва с мен.

Тя все така стоеше и чакаше.

– Иска да говоря с майката на едно момиче, което е било убито наскоро – в деня на сватбата му.

Канеше се да спомене как е била убита, да опише подробностите, но осъзна, че това би било грешка.

Мадлин кимна едва забележимо.

– Добре ли си? – попита я.

– Чудех се колко време ще отнеме.

– Колко време какво? – заекна той.

– Колко време ще мине, преди да си намериш нещо... което да занимае вниманието ти.

– Само ще поговоря с нея!

– Да, разбира се. А после, след като си поговорите, ще прецениш, че няма нищо интересно в убийството на жена на собствения ѝ сватбен ден? Ще се прозинеш и ще си тръгнеш просто така? Така ли смяташ, че ще стане?

Гърлото му инстинктивно се стегна:

– Все още не знам достатъчно, за да смятам каквото и да било.

Тя се усмихна по типичния си скептичен начин.

– Трябва да тръгвам – съобщи му спокойно. После забеляза въпросителното му изражение и добави: – Отивам до клиниката – казах ти, не си ли спомняш? Ще се видим довечера, като се върна.

И само след секунда бе изчезнала.

Отначало той остана така, загледан там, където тя бе стояла допреди малко. После реши, че трябва да я последва, и понечи да тръгне след нея, но в средата на кухнята спря. Нямаше представа какво да ѝ каже, но си каза, че все пак трябва да я настигне. Излезе през страничната врата, но докато стигне до входа на къщата, колата ѝ вече бе изминала половината от селския път, който разделяше на две долната ливада. Зачуди се дали го е видяла в огледалото за обратно виждане, дали има значение това, че я е последвал.