Глава 5
"Еврика!", или силата на самозаблуждението
Те седят край малка метална маса в безлична стая, почти без мебели: млад мъж на около двайсет и две-три години, който се опитва да скрие нервността си зад маската на предизвикателно упорство, но стиснатите в скута му ръце го издават; точно срещу него седи втори мъж, поне два пъти по-възрастен, чийто тъжен поглед и набраздено от бръчки чело показват мъдрост, придобита чрез горчивия опит на годините; трети мъж на около четирийсет години, мускулест и с тъмна коса, е дръпнал стола си малко по-далеч от масата и студено се взира в напрегнатия младеж.
Ясно е, че в момента се провежда разпит.
Видеокасетата е доста стара, качеството на картината и на звука е ужасно, но все пак няма съмнение какво се случва. Очевидно е също, че това е сцена от стар филм.
Младият мъж иска да се присъедини към "Иргун", радикална ционистка организация, която след края на Втората световна война се бори за създаването на еврейска държава в Палестина. Той се представя доста нескромно като експерт по експлозивите, кален в множество битки с нацистите във Варшавското гето. Твърди, че след като избил множество нацисти, бил заловен и изпратен в концентрационния лагер "Аушвиц". Там работел като чистач.
Мъжът с тъжните очи му задава въпроси, свързани с разказа му, концлагера, задълженията му там. Версията на кандидата обаче бързо започва да се разпада, когато разпитващият разкрива, че във Варшавското гето не е имало динамит. Когато лъжата за героичното му минало лъсва, младият признава къде и кога е получил знанията си за експлозивите: взривявал в земята дупки, достатъчно големи, за да побират телата на хиляди умъртвени в газовите камери. А после възрастният го кара да признае нещо дори още по-ужасно: друго негово задължение било да вади златните пломби на труповете. Накрая младият мъж се срива психически и избухва в сълзи. Тресящ се от срам и гняв, той разкрива, че тъмничарите му редовно го изнасилвали.
Грозната истина е извадена на показ заедно с отчаяното желание на младия мъж да изкупи стореното. Сцената завършва с официалното му приемане в "Иргун".
Гърни изключи видеоплейъра.
– И така – обърна се той отново към трийсет и деветимата курсисти, – какво видяхме тук?
– Че всички разпити трябва да са толкова опростени – презрително подхвърли Фалконе.
– И да приключват толкова бързо – добави някой от задните редици.
– Така е – кимна Гърни. – Нещата във филмите винаги са по-прости и стават по-бързо, отколкото в реалния свят. Но в тази сцена имаше нещо много интересно. Ако се опитате да я възпроизведете по памет след седмица или след месец, как мислите, коя част ще си спомните?
– Изнасилването на хлапето – отсече широкоплещестият полицай, седящ до Фалконе.
В стаята се чу одобрително мърморене, което окуражи и други да се изкажат:
– Срива му по време на разпита.
– Да, как изведнъж цялото му мъжкарско поведение се изпари яко дим.
– Доста е иронично – каза единствената чернокожа жена. – В началото се опитва да постигне целта си чрез лъжи, а в крайна сметка успява, когато казва истината. Разкрива ужасното си минало и влиза в "Иргун". Впрочем какво, по дяволите, е това "Иргун"?
Въпросът ѝ предизвика най-големия смях досега.
– Добре – прекъсна ги Гърни, – да спрем дотук и да се замислим. Наивният младеж иска да постъпи в организацията. Изрича много лъжи, за да се представи в добра светлина. Опитният възрастен мъж обаче усеща това и намира начин да измъкне истината от него. А пък ужасът, преживян от момчето, го прави изключително подходящ кандидат за фанатиците от "Иргун". Затова и му позволяват да се присъедини към тях. Съгласни ли сте с това резюме?
Мнозина кимнаха или измърмориха утвърдително, някои малко по-резервирано.
– Някой от вас да е на различно мнение?
Латиноамериканската звезда на Гърни изглеждаше смутена. Той ѝ се усмихна широко и това явно я окуражи да изкаже съмненията си:
– Не твърдя, че видяното не е вярно. В крайна сметка това е филм. И вероятно във филма истината е точно такава, каквато вие ни я представихте. Но ако ставаше дума за истински разпит, истината можеше да е друга.
– Това пък какво значи, по дяволите? – прошепна високо някой.
– Ще ви обясня какво значи, по дяволите – пое хвърлената ръкавица тя. – Означава, че няма никакви доказателства, че възрастният мъж е открил истината. Вярно, че младият се срина психически, разрева се и призна, че е бил изнасилен. И какво от това? "Уа-а-а, уа-а-а, не съм никакъв герой, уа-а, бях сексуална играчка на извратени копелета, уа-а, правих свирки на нацистките пазачи, за да оцелея..." Как да сме сигурни, че и това не е лъжа? Нищо чудно хлапакът да е много по-умен, отколкото показва.
Читать дальше