Джон Вердън - Затвори очи

– Власт – отсече презрително младата латиноамериканка.

– Какво имате предвид?

– Определено би му допаднала мисълта, че е измъкнал истината, принудил го е да си признае някои болезнени неща, изкопчил е тайните му, извадил е на показ срама му, накарал го е да пълзи в краката му, да плаче дори. – Тя сбърчи нос, сякаш бе подушила вонящи отпадъци. – Това би му повдигнало адреналина, ще се почувства като супермен, като всемогъщ, гениален детектив. Или като бог.

– Да, подобни емоции са силен мотив. Могат да изкривят преценката – съгласи се Гърни.

– О, със сигурност – кимна тя.

В този миг един мургав мъж с къса вълниста коса, който седеше в дъното на стаята и още не бе говорил, вдигна ръка:

– Извинете, сър, но съм доста объркан. В момента в академията текат два курса: единият е за техниките на провеждане на разпит, а другият – за мисиите под прикритие. Това са два отделни семинара, нали? Аз се записах за втория. Да не би да съм попаднал на грешното място? Всичко дотук се отнасяше все за разпитите.

– На точното място сте – увери го Гърни. – Събрали сме се да разговаряме за работата под прикритие, но двете дейности са свързани. Ако успеете да схванете как един разследващ може да се заблуди заради онова, в което му се иска да вярва, можете да използвате същата тактика, за да накарате "мишената" си при операция под прикритие да ви вярва. Най-важната ви цел е да манипулирате мишената така, че да "открие" самостоятелно онова, в което вие искате да вярва. Трябва да дадете на този човек важен стимул да преглътне глупостите, които му сервирате. Да го накарате да иска да ви повярва – точно както възрастният мъж от филма, който гледахме, иска да повярва на признанието на хлапака. Фактите, които човек сам е разкрил – или си мисли, че е разкрил – му се струват най-достоверни. Когато мишената ви реши, че знае за вас неща, които сте искали да запазите в тайна , те ще ѝ се сторят двойно по-реални. Когато този човек си помисли, че е успял да пробие защитната ви стена и е прозрял отвъд нея, ще повярва, че е стигнал до истината. Именно това аз наричам "самозаблудата Еврика!". Съзнанието ни погажда номер, като приема за достоверно онова, което вие уж сте разкрили.

– Самозаблудата какво?! – запитаха едновременно множество гласове.

– "Еврика!". Това е гръцко възклицание, което се превежда приблизително като "Открих го!". Аз го използвам в смисъл на "открих истината" . Мисълта ми е, че... – Гърни заговори по-бавно, за да подчертае смисъла на думите си. – ... теоретично онова, което хората разказват за себе си, може да не е вярно. Това, което вие сами откриете за тях обаче, ви изглежда вярно. Ето какво имам предвид: позволете на мишената си да "открие" нещо за вас. Така този човек ще реши, че наистина ви познава. В този миг вече ще сте спечелили Доверието му. Неслучайно говоря за Доверие с главна буква, онова Доверие, което прави всичко друго възможно. През останалата част от деня ще ви покажа как да го постигнете – как да поднесете онова, в което искате другият да вярва, така че той да реши, че сам го е разкрил. Сега обаче ще направим кратка почивка.

Като каза това, се сети, че е израснал във време, в което "да направим почивка" се равняваше на "да изпушим по цигара". За младежите пред него обаче означаваше да се обадят на някого или да му пратят есемес. Почти всички курсисти се насочиха към вратата, вадейки мобилните си телефони.

Гърни си пое дълбоко въздух, протегна ръце високо над главата си и се завъртя бавно първо на едната, после на другата страна. Въведението бе напрегнало мускулите му много повече, отколкото си бе давал сметка.

Полицайката с испанския акцент изчака всички да излязат и се приближи към Гърни, който тъкмо вадеше касетата от видеоплейъра. Бухналата ѝ коса ограждаше лицето ѝ като облак от ситни къдрици; закръглената ѝ фигура бе напъхана в тесни черни дънки и плътно прилепнал сив пуловер с дълбоко деколте. Устните ѝ бяха покрити с блестящ гланц.

– Исках да ви благодаря – каза тя и го погледна със сериозното изражение на прилежна ученичка. – Лекцията беше наистина добра.

– Предполагам, че имате предвид филма?

– Не, говорех за вас. Тоест... исках да кажа, че... – По лицето ѝ плъзна руменина, която противоречеше на сериозното ѝ поведение. – Цялото ви изложение, обясненията ви – защо хората вярват в едно или друго, защо вярват по-силно в някои неща... Като например това за "самозаблудата Еврика!", което наистина ме накара да се замисля. Беше много интересно и полезно.