Джон Вердън - Затвори очи

Усети деликатното наблягане върху последните две думи – вероятно достатъчно, за да му покаже, че знае, че неговото е било просто догадка. "Изключителна жена" – помисли си той. И независимо от умората и напрежението не можа да се сдържи да не се усмихне.

Както обикновено, на другата сутрин Мадлин стана първа. Гърни се събуди от съскането и клокоченето на кафемашината. В секундата, в която отвори очи, със свито сърце се сети, че е забравил да оправи спирачките на колелото ѝ.

Неприятното усещане се задълбочи, когато си спомни за плана си да се срещне с Вал Пери по-късно сутринта. Да, беше обяснил пределно ясно на Джак Хардуик, че няма намерение да участва в разследването и се е съгласил на среща само от съчувствие към жената, преживяла ужасна загуба. Въпреки това изпитваше съмнения и започваше да се чуди дали е взел най-доброто решение. След малко стана и доколкото бе възможно, прогони съмненията в ъгълчето на съзнанието си. Взе си душ, облече се и решително тръгна към бараката. Минавайки през кухнята, измърмори "Добро утро" на Мадлин, която седеше на обичайното си място на масата с препечена филийка в ръка и разтворена пред себе си книга.

Гърни навлече платненото си работно яке и тръгна към навеса, под който държаха и колелата, и каяците си. Слънцето все още не се виждаше, а утрото бе учудващо хладно за началото на септември.

Изкара колелото на Мадлин иззад трактора и го постави в предната част на навеса, където бе достатъчно светло. Алуминиевата рама бе страшно студена. Двата малки гаечни ключа, които свали от поставката им на стената, също бяха ледени.

Изруга, когато на два пъти кокалчетата на пръстите му се удариха в острите ръбове на вилките, а на втория дори му потече кръв. Опитваше се да нагласи жилата, контролиращи положението на спирачните челюсти. Трябваше да улучи точното разстояние, за да могат колелата да се движат безпрепятствено, когато спирачката е освободена, и същевременно да оказва необходимия натиск върху каплите, когато е натисната. Наложи му се да повтори процедурата четири пъти, докато регулира жилата. Най-после, с издрани до кръв кокалчета и повече с облекчение, отколкото със задоволство, обяви задачата за свършена. Върна гаечните ключове на мястото им и тръгна обратно към къщата. Едната му ръка бе напълно безчувствена, а другата смъдеше и пулсираше от болка.

Мина покрай бараката и купчината дърва до нея и за пореден път се зачуди дали да наеме машина за цепене на трупи, или направо да купи такава. И двата варианта имаха своите недостатъци. Не можеше да вземе решение. Слънцето все още не се бе издигнало кой знае колко високо, но катеричките вече бяха нападнали хранилките за птици, както правеха всяка сутрин. Още един проблем, за който не можеше да намери удовлетворяващо всички страни разрешение. Разбира се, оставаше и въпросът за торенето на аспержите...

Влезе в кухнята, отиде до мивката, пусна топлата вода и подложи ръцете си под силната струя. Когато парещата болка поотмина, той обяви:

– Спирачките на колелото ти са оправени.

– Благодаря ти! – радостно възкликна Мадлин, без да вдига поглед от книгата.

Половин час по-късно тя излезе, облечена в цветовете на есенен залез – с лилави мъхести панталони, розова шуба, червени ръкавици и плетена оранжева шапка, смъкната ниско над челото и ушите. С широки енергични крачки Мадлин отиде до навеса, качи се на колелото си и бавно подкара по неравната алея през ливадата. След миг изчезна зад плевнята, по пътя за града.

Следващия час Гърни прекара в систематизиране на фактите, които му бе съобщил Хардуик. Напасваше ги и възстановяваше картината в ума си, но в историята имаше нещо, което го безпокоеше. Една излишна показност, почти театрална драматичност. Колкото повече мислеше за нея, толкова по-тревожна му се струваше.

Точно в девет сутринта, часът на уговорката, той отиде до прозореца да провери дали Вал Пери не се задава.

За вълка говорим, а той – в кошарата. В случая вълкът беше яркозелено порше, което Гърни оцени на около 160000 долара. Лъскавият автомобил изпълзя покрай плевнята, подмина езерото и пое нагоре по ливадата към площадката за паркиране до къщата. Чу се мъркането на мощния двигател. Гърни излезе да посрещне гостенката си със смесица от предпазливост, любопитство и повече ентусиазъм, отколкото му се искаше да признае.

Жената, която се измъкна грациозно от предната седалка, бе висока, стройна и с впечатляващи извивки. Носеше кремава сатенена блуза и черен сатенен панталон. Черната ѝ коса бе подстригана на каре до раменете, с къс бретон – точно като на Ума Търман в "Криминале". Вал Пери напълно отговаряше на описанието, дадено от Хардуик: истинска красавица. Но в нея се криеше още нещо – напрежение, което се набиваше на очи толкова, колкото и външният ѝ вид.