Джон Вердън - Затвори очи

– ...той ѝ отрязал главата по време на сватбеното ѝ тържество, за да ѝ попречи да говори?! – прекъсна я невярващо Гърни.

Веднага обаче усети как е прозвучал въпросът му и съжали за грубата си забележка.

Вал Пери обаче не изглеждаше да е разстроена.

– Казах ви, че са пълни идиоти. Според тях Хектор Флорес е прикрит хомосексуалист, копнеещ за любовта на работодателя си, или латино-мъжкар, който спи с всички жени в околността, а после използва мачетето си срещу недоволните. Сигурно накрая ще хвърлят ези-тура, за да изберат едната от теориите!

– Вие самата често ли общувахте с Флорес?

– Изобщо не го познавах. Никога не съм го срещала. За нещастие обаче си го представям много живо. Той живее в мислите ми и не му трябва друг адрес. Както вие казахте, настоящото му местонахождение е неизвестно. Имам чувството, че няма да напусне ума ми, докато не го заловят или не умре. Надявам се с ваша помощ да разреша този проблем възможно най-бързо.

– Госпожо Пери, няколко пъти използвахте думите "умре" и "мъртъв", така че искам да изясним нещо, преди да продължим нататък. Аз не съм наемен убиец. Ако това е част от задачата, която искате да ми възложите, откажете се и веднага се заемете да си намерите друг да ви свърши работата.

Тя се вгледа внимателно в лицето му:

– Задачата е да откриете Хектор Флорес... и да го предадете на правосъдието. Това е всичко.

– В такъв случай бих искал да ви попитам... – Той млъкна, защото вниманието му бе привлечено от сиво-кафява сянка насред ливадата. Койот. Вероятно бе същият, който бе видял предния път. Той го проследи с поглед, докато животното изчезна в кленовата горичка от другата страна на езерото.

– Какво беше това? – запита Вал Пери и се обърна на стола си.

– Може би безстопанствено куче. Извинете ме, разсеях се. Нека довърша въпроса си – защо избрахте мен? Ако наистина разполагате с неограничени финансови средства, както твърдите, можете да си наемете малка армия. Или пък хора, които са, как да кажа... не така придирчиви и няма да ги е грижа дали беглецът ще бъде заловен жив и изправен пред съда. Така че защо мен?

– Джак Хардуик ви препоръча. Каза, че сте най-добрият. Най-добрият от най-добрите. Заяви, че ако случаят изобщо може да бъде решен, вие сте човекът за това.

– И вие му повярвахте?

– Не трябваше ли?

– Защо му повярвахте?

Известно време тя мълчаливо обмисляше въпроса му, сякаш от отговора зависеше животът ѝ.

– Именно той започна разследването. Той бе главният следовател. Държеше се ужасно грубо и цинично, непрекъснато псуваше и тормозеше всички наоколо, не пропускаше случай да подразни когото и да било. Направо бе ужасен... Но почти винаги се оказваше прав. Това може би не звучи много смислено, но аз наистина разбирам противните типове като Джак Хардуик. Дори им вярвам. Така че ето ме тук, детектив Гърни.

Той се загледа във фините листенца на аспержите, прилични на папратови. Хвана се, че изчислява – без сам да знае защо – позицията, до която се накланяха обикновено. Би трябвало да могат да се огънат на сто и осемдесет градуса; а на коя страна щяха да се наведат, зависеше от посоката на силните планински ветрове.

Вал Пери като че ли бе доволна от мълчанието, което се бе настанило между тях. Гърни се заслуша в приглушеното жужене на крилата на двете колибрита, които продължаваха ритуалната си битка... или може би брачния си танц. Виждал ги бе и преди. Понякога продължаваха да кръжат едно около друго в продължение на час и дори повече. Не можеше да разбере какво оправдава подобен разход на енергия, изглеждаше му безсмислено.

– Преди малко споменахте, че Джилиан е проявявала нездрав интерес към неподходящи мъже. И Скот Аштън ли отговаря на това описание?

– Господи, не! Разбира се, че не! Скот бе най-хубавото нещо в живота на Джилиан.

– Значи сте одобрявали брака им?

– Дали съм одобрявала ? Каква старомодна дума!

– Добре, ще го кажа така: доволна ли бяхте от плановете им за женитба?

Устните ѝ се извиха в усмивка, но погледът ѝ бе хладен.

– Джилиан имаше някои сериозни... недостатъци , ако мога да ги нарека така. Проблеми, които изискваха професионална помощ в обозримото бъдеще, а може би и по-дълго. Да се омъжи за психиатър, при това един от най-добрите в страната, ѝ бе от полза. Наясно съм, че това звучи... зле. Погрешно. Говоря като безогледна използвачка. Но Джилиан бе необикновена... и имаше необикновена нужда от помощ.

Гърни повдигна въпросително вежди.