Джон Вердън - Затвори очи

Вместо това обаче каза:

– Ако взема участие в разследването, това ще попречи на работата на полицията, което би било зле за всички замесени.

– Разбирам.

Изражението ѝ обаче не показваше нито разбиране, нито съгласие с решението му. Той продължи да я наблюдава мълчаливо в очакване на следващия ѝ ход.

– Наистина разбирам нежеланието ви – заяви жената. – На ваше място бих се чувствала по същия начин. Искам само да вземете решение, след като видите записа.

– Записа ли?

– Джак Хардуик не ви ли каза за него?

– Не, за пръв чувам нещо за запис.

– Ами на клипа е записано всичко, цялото... събитие.

– Нали нямате предвид празненството, на което е станало убийството?

– Точно това имам предвид. Цялата случка е записана и качена на един спретнат диск.

В просторната кухня на Гърни имаше две маси за хранене. Едната бе дълга, направена от черешово дърво. Използваха я основно в случаите, когато имаха гости за вечеря. Мадлин я лъсваше, слагаше подходяща покривка и я украсяваше със свещи и цветя от градината. Другата бе по-малка, наричаха я просто "масата за закуска". Тя бе кръгла, чамова, с основа, боядисана в кремаво. Почти винаги се хранеха на нея, поотделно или заедно. Поставена бе пред френските прозорци, които гледаха на юг. Когато в небето нямаше облаци, слънчевите лъчи я огряваха от ранна утрин чак до залез слънце. Това бе любимото място за четене и на двамата.

В два и половина следобед те седяха на обичайните си места край малката маса, когато Мадлин внезапно вдигна поглед от книгата, която четеше – биография на Джон Адамс. Той бе любимият ѝ президент, вероятно заради склонността му да разрешава всички емоционални и физически проблеми чрез дълги лечебни разходки в гората. Сега тя се намръщи, сякаш нещо бе привлякло вниманието ѝ.

– Чувам кола.

Гърни се напрегна, но изминаха цели десет секунди, преди и той да долови звука на двигателя.

– Това трябва да е Джак Хардуик. Оказа се, че цялото празненство, на което е била убита младата Пери, е било заснето. Той спомена, че може да ми донесе записа, а аз обещах да го прегледам.

Съпругата му затвори книгата си, а погледът ѝ се зарея в далечината отвъд френските прозорци.

– А да ти е хрумвало, че потенциалната ти клиентка не е... напълно с всичкия си?

– Само ще изгледам записа. Не съм обещавал нищо повече. Между другото, ако имаш желание, можеш да го гледаш заедно с мен.

Мадлин отхвърли предложението му с кратка усмивка. После продължи мисълта си:

– Всъщност това определение е твърде меко. По-скоро бих казала, че е злобна психопатка и ако я изследват, сигурно ще ѝ открият поне пет-шест психични заболявания. Какво ти разказа тя? Обзалагам се, че е много далеч от истината.

Гърни забеляза, че докато говори, тя несъзнателно чопли кожичката на палеца си с нокът – притеснителен навик, който бе придобила наскоро, нетипичен за иначе стабилната ѝ нервна система.

Колкото и краткотрайни и незначителни да бяха подобни моменти, те винаги го разстройваха, защото разрушаваха представата му за безкрайната издръжливост на Мадлин; оставяха го без онзи фар на сигурността, чиято светлина разпръскваше тъгата и чудовищата. Колкото и да бе абсурдно, този дребен тик бе в състояние да предизвика у него свиване на стомаха и гадене... Точно така се чувстваше като дете, когато майка му започна да пуши. Гледаше как нервно и жадно всмуква дима от цигарата и пълни с него дробовете си... Я се стегни, Гърни! Вземи да пораснеш най-сетне!

Известно време само мълчаливо наблюдаваше жена си, докато се опитваше да подхване отново изгубената нишка на мисълта си. Мадлин поклати глава с престорено отчаяние:

– Отивам в стаята за шиене, а после ще ходя до Онеонта на пазар. Почти всичките ни запаси са изчерпани. Ако ти трябва нещо, добави го в списъка на плота.

Хардуик оповести пристигането си с вихър и ръмжене на ауспух. Паркира древното си возило, червен понтиак, изкърпен и небоядисан, до зеленото субару "Аутбек" на Гърни. Вятърът вдигна вихрушка от листа и ги завъртя между колите. Първата работа на Хардуик, след като се измъкна от автомобила, бе да се разкашля оглушително и да залепи една тлъста храчка на земята.

– Мразя смрадта на гнили листа! Винаги ми напомня на конски фъшкии.

– Добре казано, Джак – поздрави го Гърни. Двамата се здрависаха. – Така фино си подбираш думите!

Застанали един срещу друг, двамата приличаха на непасващи си части от различни пъзели. Косата на Хардуик бе рошава и отдавна не бе виждала ножица; лицето му бе червендалесто, по носа му се преплитаха капиляри, очите му бяха бледосини и воднисти. Изглеждаше като застаряващ пияница, който не изтрезнява триста шейсет и пет дни в годината. Гърни бе пълна негова противоположност: посребрената му коса бе късо подстригана и грижливо сресана – твърде грижливо, както често му казваше Мадлин – и на четирийсет и осем години все още бе строен, с плосък корем, който поддържаше стегнат чрез ежедневна серия коремни преси преди сутрешния душ. Човек не би му дал и четирийсет години.