Джон Вердън - Затвори очи

Тя въздъхна:

– Знаете ли, че доктор Аштън е директор на специализираното училище, в което бе записана Джилиан?

– Това не представлява ли конфликт на...

– Не – прекъсна го бързо тя. Говореше уверено и спокойно, сякаш не ѝ се случваше за пръв път да защитава позицията си. – Той е психиатър, но не я е лекувал, докато тя учеше там. Съответно никога не е имало етични проблеми, защото те нямаха взаимоотношения на лекар и пациент. Естествено, хората ги обсъждаха. Клюкари има много, а слухове – още повече. "Той е лекар, тя му е била пациентка, бла-бла-бла..." В действителност ситуацията бе доста по-различна и в правно, и в етично отношение – по-скоро като на бивша студентка, която се омъжва за преподавател от колежа си. Джилиан напусна училището на седемнайсет, а връзката ѝ със Скот започна година и половина по-късно. Това е. Разбира се, клюките не спряха... – в погледа ѝ проблесна предизвикателство.

– Струва ми се, че сте стъпвали по доста тънък лед... – измърмори Гърни колкото на Вал Пери, толкова и на себе си.

Тя отново избухна в онзи неин смях, който стряскаше.

– Ако Джилиан смяташе, че се движат по тънък лед, за нея това би било най-хубавото в цялата история. Тя обожаваше ходенето по ръба.

"Интересно!" – помисли си Гърни. Интересен бе и особеният блясък в очите на Вал Пери. Явно Джилиан не бе единствената, която бе обичала да живее опасно.

– А доктор Аштън? – попита меко той.

– Скот не се интересува от мнението на другите.

Очевидно бе, че тя се възхищава на тази му черта.

– Значи, когато Джилиан е била на осемнайсет, или може би на деветнайсет, той ѝ е предложил брак?

– Беше на деветнайсет. И предложението дойде от нея, а той прие.

Докато обмисляше отговора ѝ, Гърни забеляза, че странното ѝ оживление си е отишло.

– Добре, значи той е приел предложението. Как се почувствахте вие?

Първо си помисли, че не го е чула.

– Изпитах облекчение – каза тя след малко с тих дрезгав глас.

Гледаше настрани, към лехата с аспержи на Гърни, сякаш сред растенията щеше да открие подходящо обяснение за внезапната промяна на настроенията си.

Гърни чакаше мълчаливо.

Вал Пери примигна, мускулите на челюстта ѝ първо се стегнаха, после се разпуснаха. Когато най-после проговори, личеше, че изрича думите с огромни усилия – сякаш те тежаха ужасно.

– Изпитах облекчение, че най-после някой е поел отговорността, която дотогава лежеше на моите рамене. – Като че ли се канеше да каже още нещо, но вместо това стисна устни и само леко поклати глава.

Гърни реши, че жестът ѝ изразява неодобрение. Недоволство от самата нея. Дали това бе причината толкова силно да иска смъртта на Хектор Флорес? Нима смяташе, че така ще изкупи вината към дъщеря си?

"Я забави малко. Придържай се към фактите!" – скастри се сам той.

– Нямах намерение... – гласът ѝ затихна, без да обясни какво не е искала да каже.

– А какво мислите за Скот Аштън? – попита живо той, стараейки се да се дистанцира от мрачния ѝ тон и настроение.

Тя отговори веднага, сякаш въпросът му представляваше спасителна сламка:

– Скот Аштън е интелигентен, амбициозен, решителен...

– И?

– И ужасно студен човек.

– Как мислите, защо би искал да се ожени за...

– ...за луда жена като Джилиан ли? – Тя сви рамене неубедително. – Може би защото бе удивително красива, знам ли?

Той кимна, макар че явно не вярваше на това.

– Сигурна съм, че ще прозвучи ужасно банално, но Джилиан бе специална, много специална. – В нейните уста думата прозвуча особено драматично. – Знаете ли, че коефициентът ѝ на интелигентност бе 168?

– Това е забележително.

– Да, така е. Това е най-високият възможен резултат, измерван от уреда. Подложиха я на теста три пъти, за да са сигурни, че е верен.

– Тоест освен всичко останало Джилиан е била гениална?

– О, да – истински гений – съгласи се тя и странното въодушевление се върна в гласа ѝ. – Освен това беше нимфоманка. Нима забравих да го спомена?

Тя се вгледа в лицето му в очакване на някаква реакция. Погледът на Гърни се зарея в далечината, в небето над дърветата оттатък плевнята.

– И искате от мен единствено да потърся Хектор Флорес, така ли?

– Не да го потърсите. Да го откриете.

Гърни обичаше загадките, но тази все повече му заприличваше на кошмар. Освен това Мадлин никога не би...

Божичко, достатъчно бе да си помисли за нея и...

Ето я и нея, колкото и да беше смайващо. Фигурата ѝ в червено и оранжево се открояваше насред ливадата, докато вървеше нагоре, бутайки колелото си по неравната пътека.