Джон Вердън - Затвори очи

Вал Пери се обърна неспокойно, за да види какво гледа.

– Очаквате ли някого?

– Съпругата си.

Двамата не казаха нищо повече, докато чакаха Мадлин да стигне патиото на път към навеса за трактора. Двете жени си размениха учтиви, безразлични погледи. Гърни ги представи една на друга. За Вал каза само, че е "приятелка на приятел", която се е отбила за професионален съвет. Не искаше да разкрива нищо, което би нарушило принципа на поверителност.

– Тук е толкова спокойно – произнесе натъртено Вал Пери, сякаш се упражняваше в произношението на чужда дума. – Сигурна съм, че много ви харесва.

– Така е – отвърна Мадлин, после се усмихна леко на жената и подкара колелото си към навеса.

– И така – неловко подхвана посетителката, след като Мадлин се скри зад рододендроните в другия край на градината, – има ли още нещо друго, което искате да знаете?

– Не ви ли притесняваше разликата в годините им? Джилиан е била на деветнайсет, а той – на трийсет и осем.

– Не! – отговори рязко тя, с което само потвърди подозрението му за обратното.

– Какво мисли съпругът ви за намерението да наемете частен детектив?

– Подкрепя го напълно – побърза да каже тя.

– Какво точно означава това?

– Подкрепя всичко, което искам да направя.

Гърни зачака.

– Питате ме колко е готов да плати ли? – Гневът разкриви лицето ѝ и заличи част от хубостта ѝ.

– Не това имах предвид – поклати глава Гърни.

Вал Пери сякаш изобщо не го чу:

– Казах ви, че парите не са проблем. Казах ви, че сме затънали до гуша в пари, господин детектив, ДО ГУ-ША! И ще похарча, колкото е необходимо, за да бъде свършена работата, която искам!

По бялата ѝ като мляко кожа се появиха големи червени петна. Презрителната тирада не секваше:

– Мамка му, мъжът ми е най-скъпоплатеният неврохирург в целия шибан свят! Изкарва повече от четирийсет шибани милиона долара годишно! Шибаната ни къща струва дванайсет милиона! Виждате ли това шибано нещо на пръста ми? – Взря се яростно в пръстена си, все едно гледаше тумор. – Тази шибана бляскава бучка на пръста ми струва два милиона долара! Не ми говорете за пари, мамка му!

Гърни се бе облегнал назад на стола с преплетени под брадичката пръсти. Мадлин стоеше мълчаливо в края на патиото. Сега се приближи до масата.

– Добре ли сте? – запита спокойно, сякаш избухването, на което бе станала свидетел току-що, не бе нищо повече от пристъп на кашлица.

– Съжалявам – измърмори Вал Пери.

– Да ви донеса ли вода?

– Не, добре съм. Всичко е на... Всъщност не, май чаша вода ще ми дойде добре. Благодаря.

Мадлин се усмихна, кимна любезно и влезе в къщата през френските прозорци.

– Имах предвид... – Вал Пери нервно приглади блузата си, – имах предвид, че... Малко прекалих с емоцията... Имах предвид, че парите не са проблем. Най-важното е целта. Каквито и средства да са нужни... имаме ги. Това исках да кажа.

След тези думи стисна устни, сякаш да възпре повторен изблик.

Мадлин се върна с чаша вода, която постави на масата. Вал изпи половината и внимателно я върна на място.

– Благодаря.

– Е – усмихна се Мадлин с опасно пламъче в очите и пое обратно към къщата, – ако ви трябва още нещо, просто изкрещете.

Намекът за виковете преди малко беше очевиден.

Вал Пери седеше неподвижно с изпънат гръб и сковани рамене. Явно се опитваше да си върне равновесието с усилие на волята. След около минута си пое дълбоко дъх:

– Нямам представа какво друго да кажа. А може би остава просто да помоля за помощ. – Тя преглътна с усилие. – Ще ми помогнете ли?

Интересно. Можеше да каже само: "Ще поемете ли случая?". Дали не бе преценила, че молбата е по-добрият вариант? Или пък бе сметнала, че така ще ми е по-трудно да ѝ откажа?

Както и да се бе изразила, би било истинска лудост да приеме.

– Съжалявам – каза ѝ. – Не мисля, че ще мога.

Тя не реагира, просто остана неподвижна, стиснала ръба на масата, вперила поглед в очите му. Той се зачуди дали изобщо го е чула.

– И защо? – попита тя с тънък глас.

Известно време Гърни обмисляше какво да ѝ отвърне:

Защо не ли? Като за начало, госпожо Пери, вие самата твърде много се доближавате до описанието, което дадохте на дъщеря си. Второ, конфликтът ми с полицаите, които водят официалното следствие, би бил неминуем и може да се превърне в истинска катастрофа. А реакцията на Мадлин, като разбере, че ще участвам в разследването на друго убийство, ще придаде нов смисъл на израза "семейни проблеми".