Джон Вердън - Затвори очи

– С колко камери каза, че е снимано? – попита Гърни.

– Четири на триподи, плюс онази в хеликоптера.

– Кой е обработвал видеоклипа?

– Техниците от Бюрото.

Гърни гледаше внимателно, всъщност гледаше и слушаше, макар звукът да не бе така ясен като картината. Скот Аштън почука на вратата на къщичката. Наклонът на камерата, под която бе сниман, бе около четирийсет и пет градуса. Аштън почука още веднъж и извика:

– Хектор!

После Гърни чу отговор, който обаче бе твърде слаб, за да различи думите. Стори му се, че долавя испански акцент. Хвърли въпросителен поглед към Хардуик.

– В лабораторията изчистиха и усилиха звука – отвърна полицаят. – Esta abierta. В превод: "Отключено е". Потвърждава онова, което Аштън си спомня, че е чул.

Аштън отвори вратата, влезе вътре и затвори след себе си.

Хардуик взе дистанционното и превъртя напред, като обясняваше:

– Остава вътре пет или шест минути, после отваря вратата с думите: "Ако си промениш решението...". Излиза, затваря вратата и си тръгва.

Когато Аштън се появи на прага, Хардуик спря да натиска бутона за бързо превъртане. Младоженецът не изглеждаше така весел, както когато влезе.

– Така ли са разговаряли помежду си? – поинтересува се Гърни. – Аштън – на английски, а Флорес – на испански?

– И аз се чудих. Аштън каза, че това започнало сравнително скоро, преди това си говорели на английски. Смяташе, че това връщане към родния испански е един вид враждебност, че отхвърля самия Аштън, като отказва да говори на езика, на който го е научил. Някакви такива психоложки дрънканици.

Точно когато Аштън щеше да излезе извън кадър, камерите се смениха и отново го показаха на преден план. Вървеше към градински павилион с колони в старогръцки стил – миниатюрно подобие на Партенона, така популярно сред ландшафтните архитекти, почитатели на викторианския стил. В беседката имаше четирима мъже в смокинги, които наместваха сгъваемите си столчета и стативите за инструментите и партитурите си. Аштън размени няколко думи с музикантите, но от разговора не се чу нищо.

– Струнен квартет вместо обичайния диджей?

– Това тук е Тамбъри; дисководещ на сватба не е обичайна гледка.

Хардуик превъртя набързо останалата част от разговора на Аштън с четиримата мъже в смокинги, както и панорамните кадри от зелените площи, парка и великолепната къща, резбованите каменни кашпи, от които бликаха водопади от бели и червени петунии. Прескочи сцените със служителите на фирмата за кетъринг, които подреждаха чинии и сребърни прибори върху снежнобелите ленени покривки, както и двете стройни барманки, които се занимаваха с бутилките и кристалните чаши на бара.

– И това е станало точно преди четири месеца, така ли? – запита Гърни.

– Почти – кимна Хардуик. – Било е първата неделя на май, идеалният момент за сватба. Великолепието на пролетта, уханен ветрец, гукащи гълъби, най-подходящото време да свиеш гнездо...

Сарказмът му започваше сериозно да опъва нервите на Гърни.

Когато Хардуик пусна записа отново, камерата бе фокусирана върху красива, обвита в бръшлян дървена арка, която служеше за вход към основната част на поляната. Под нея се нижеха гости. За фон служеше жизнерадостна барокова музика.

Хардуик четеше имената на гостите от един намачкан лист, който бе измъкнал от джоба на панталона си:

– Шефът на полицията в Тамбъри Бърт Лунц със съпругата му. Президентката на колежа "Дартуел" заедно със съпруга ѝ; литературната агентка на Аштън и съпругът ѝ; председателят на дружеството "Британско наследство" в Тамбъри и съпругата му... Конгресмен Лиз Лафтън и съпругът ѝ... Филантропът Ангъс Бойд и младият му не знам си какъв, той го нарича "асистент"... Редакторът на "Международно списание за клинична психология" и съпругата му... Заместник-губернаторът и жена му... Деканът на Медицинския...

Гърни го прекъсна:

– Всички ли са такива?

– Дали всички бъкат от мангизи, власт и връзки ли? Да, до един. Изпълнителни директори, важни политици, собственици и издатели на списания, даже един проклет епископ!

В продължение на десет минути в ботаническата градина на Скот Аштън се изливаше поток от привилегировани, преуспели клечки. Всички изглеждаха съвсем на място на това лъскаво събитие... Същевременно нито един не изглеждаше особено очарован от факта, че е там.

– Стигнахме до края на списъка – успокои го Хардуик. – Ето ги родителите на булката – доктор Уитроу Пери, световноизвестен неврохирург, и Вал Пери, трофейната му съпруга.