Джон Вердън - Затвори очи

Скот Аштън: Много радостен, наистина. Прав сте, началник.

Керъл Лунц: Просто се опитвах да обясня колко чудесно е всичко – няма гадинки, не вали, въобще – никакви проблеми. Прекрасна музика, навсякъде хубави мъже...

Началник Лунц: Как се справяш с онзи твой гениален мексиканец?

Скот Аштън: Ще ми се да знаех, началник. Понякога просто...

Керъл Лунц: Чух, че имал някои... странни... Не знам дали да е редно да разпространявам...

Скот Аштън: В момента Хектор има известни емоционални проблеми. Напоследък поведението му доста се промени. Предполагам, че не е останало незабелязано. Ще се радвам да ми кажете всичко, което сте видели и което ви е направило впечатление.

Керъл Лунц: Е, не мога да кажа, че лично съм станала свидетелка на каквото и да било, не и... Това са само слухове, а аз се опитвам да не се вслушвам в слуховете.

Скот Аштън: А, момент. Извинете ме за минутка. Джилиан ми маха.

Хардуик натисна бутона за пауза.

– Виждаш ли? – запита. – Ето тук, в лявата част на картината, най-открая?

Гърни забеляза Джилиан, която гледаше към Аштън. Лявата ѝ ръка бе вдигната във въздуха, а с другата сочеше към златния часовник на китката си. Хардуик отново включи записа. Докато Аштън си проправяше път през тълпата гости към Джилиан, семейство Лунц продължи разговора си без него. Този път по-голямата част бе напълно разбираема и на Гърни му се наложи само няколко пъти да поглежда към напечатания текст:

Началник Лунц: Смяташ да му кажеш за онази история с Кики Мълър ли?

Керъл Лунц: Не мислиш ли, че има право да знае?

Началник Лунц: Дори нямаш представа как е тръгнал слухът.

Керъл Лунц: Аз лично смятам, че изобщо не е слух.

Началник Лунц: Да, да, смяташ. Обаче не знаеш със сигурност.

Керъл Лунц: Ако в твоята къща живееше някой, който се храни на твоята трапеза и същевременно спи с жената на съседа, не би ли искал да знаеш?

Началник Лунц: Казвам само, че няма как да си сигурна.

Керъл Лунц: Какво, снимки ли трябва да имам?

Началник Лунц: Да, снимките биха свършили работа.

Керъл Лунц: Бърт, можеш да дрънкаш глупости, колкото си искаш, но ако в нашата къща живееше някакъв шантав мексиканец, който спи с жената на Чарли Максън, какво щеше да направиш, а? Да чакаш някой да ги снима ли?

Началник Лунц: По дяволите, Керъл...

Керъл Лунц: Бърт, това е богохулство. Колко пъти съм ти казвала да не го правиш!

Началник Лунц: Добре де, добре. Няма да богохулствам. Важното обаче е друго. Чула си нещо от някого, който чул нещо от някой друг, който пък чул нещо от трети и...

Керъл Лунц: Добре, Бърт, не е нужно да бъдеш толкова саркастичен!

Двамата замълчаха. След около минута или малко повече полицейският началник се опита да натъпче един от сандвичите в устата си. След няколко опита успя с помощта на столчето на чашата си, което използва като лъжица. Съпругата му изкриви неодобрително лице, извърна се настрани и изпразни чашата си на един дъх. После започна да потупва с крак в ритъм с музиката, която извираше от миниатюрния Партенон. Изражението ѝ се оживи, стана превъзбудено. Погледът ѝ се стрелкаше из тълпата, сякаш търсеше знаменитост, която е обещала да намине. Един сервитьор се приближи към нея и тя грабна пълна чаша от таблата му, а празната остави на нейно място. Сега бе ред на полицейския началник да я изгледа строго със здраво стиснати устни.

Началник Лунц: Няма да е зле да намалиш малко темпото.

Керъл Лунц: Моля?

Началник Лунц: Чу ме много добре!

Керъл Лунц: Все някой трябва да се наеме да каже истината!

Началник Лунц: Коя истина?

Керъл Лунц: Истината за гадния мазен мексиканец на Скот.

Началник Лунц: Твърдиш, че това е истината, така ли? Защото аз смятам, че е просто поредният гнусен слух, пуснат и разкрасен от някой от идиотите, които смяташ за свои приятели! И дори не слух, ами нещо, което може да се окаже пълна клевета! А това е подсъдно, ако не знаеш!

Докато семейство Лунц се караха, Аштън и Джилиан стояха на заден план. Те бяха твърде далеч от камерата, за да се чува разговорът им. В крайна Джилиан се обърна и тръгна през поляната към къщичката, зад която започваше гората, а Аштън се насочи към семейство Лунц. На лицето му бе изписано безпокойство.

Когато Керъл Лунц видя, че Аштън се връща, тя пресуши коктейла си на две големи глътки. Мъжът ѝ изсъска възмутено през стиснати зъби нещо, което не бе уловено от камерата. Гърни хвърли поглед към текста в скута си, но "превод" липсваше.