Джон Вердън - Затвори очи

Когато записът свърши и на екрана се появиха снежинки, Гърни бавно се облегна назад и погледна към Хардуик.

– Господи!

– Е, какво мислиш?

– Мисля, че бих искал да знам малко повече.

– Какво например?

– Кога пристигна екипът от Бюрото за криминални разследвания? И какво открихте вътре в бунгалото?

– Първите ченгета – местни патрулни полицаи – пристигнали три минути след като Лунц изключил камерите, тоест петнайсет минути след като Аштън открил тялото. Докато Лунц звънял на собствените си подчинени от местния полицейски участък, няколко от гостите избрали 911. Обаждането било прехвърлено към окръжното полицейско управление. Веднага щом униформените надникнали в бунгалото, се обадили в БКР и ги препратили към мен. Аз стигнах до местопрестъплението след около двайсет и пет минути. Настана пълна бъркотия.

– И?

– И общото мнение бе, че цялата простотия трябва да бъде прехвърлена по възможно най-бързия начин в скута на Бюрото – тоест, в скута на главен следовател Джак Хардуик. Остана си там в продължение на около седмица, до момента, в който изпитах необяснимо желание да информирам любимия ни капитан, че подходът му към разследването – онзи, който настояваше да следвам аз самият – има някои съществени логически недостатъци.

Гърни се усмихна:

– Напсувал си го и си му казал, че е пълен кретен, нали?

– Нещо в този смисъл.

– След което той прехвърли случая на Арло Блат, така ли?

– Точно това! В неговите лапи остана почти четири месеца, до настоящия момент, в който няма дори милиметър реален напредък, но пък се вдига доста пушилка. Това е и причината красивата майка на красивата покойна булка да търси друг път за разкриване на случая.

Гърни подозираше, че ако тръгне по въпросния път, ще замени пушилката с истинска буря от неща, доста по-неприятни от праха. Всяка служба щеше да се опитва да защитава територията си.

Отдръпни се сега, докато все още не е твърде късно! , прошепна гласът на мъдростта в главата му.

После обаче се обади друг глас, уверен, безгрижен и доста по-силен: Трябва поне да разбереш какво са открили в онази къщичка. Винаги е по-добре да имаш повече информация.

– И така, пристигнал си на местопрестъплението и някой те е завел до тялото? – запита Гърни.

Устните на Хардуик се изкривиха и той потръпна при спомена за видяното.

– Да, заведоха ме при тялото. Усещах как ме гледат тъпанарите, дето вървяха с мен. Очакваха някаква грандиозна реакция, което значеше, че гледката е наистина ужасна. – След кратка гримаса продължи: – Е, определено бях прав в предположенията си. Сто процента прав.

Изражението му показваше истинско, сериозно безпокойство.

– Тялото се е виждало от прага, така ли? – запита Гърни.

– О, да! Виждаше се съвсем ясно.

Хардуик рязко стана от дивана и грубо разтри лицето си с ръце, сякаш се събуждаше току-що и искаше да се отърси от кошмарите.

– Да ти се намира някоя студена бира в хладилника?

– Не, в момента не – отвърна Гърни.

– "В момента не" ли? Какво трябва да значи това, по дяволите? В момента няма, но след минута-две пред мен може да се материализира някоя ледена "Хайнекен"?

Гърни забеляза, че слабостта, която Хардуик бе показал при спомена за видяното преди четири месеца, бе напълно изчезнала. Хардуик бе успял да я потисне, да я смачка.

– И така – продължи Гърни, като игнорира споменаването на бирата, – какво видя от прага?

Хардуик отиде до прозореца на всекидневната, от който се разкриваше гледка към ливадата зад къщата. Небето на север бе сиво и мрачно. После заговори, загледан във високия хребет, който стигаше до старата каменоломна:

– Тялото седеше на стол до малка квадратна маса в предната стая, на около метър и осемдесет от входната врата. – Намръщи се, все едно бе подушил вонята на скункс. – Казах "тялото", само че главата не беше върху него. Тя лежеше на масата в локва кръв и гледаше към тялото. На върха ѝ все още бе кацнала тиарата, която видя на филма преди малко.

Замълча отново, може би си припомняше точната подредба и подробностите.

– Къщичката имаше три стаи – тази веднага след входа и още две зад нея, малка кухня и малка спалня, плюс миниатюрна баня с тоалетна и нещо като гардеробна. Подът бе дървен, никакви килими, нищо по стените. Освен голямото количество кръв върху и около тялото, няколко капки кръв водеха към дъното на стаята и вратата на спалнята. Имаше няколко и близо до прозореца на спалнята, който бе широко отворен.