Джон Вердън - Затвори очи

– Е? – запита отново Хардуик. – Кое от двете?

– Почти със сигурност е станало преди първото почукване на вратата. Може да е било и доста преди това – най-вероятно още в първите една-две минути, след като е влязла в къщичката.

– И защо смяташ така?

– Колкото по-рано го извърши, толкова повече време би имал да избяга, преди да открият тялото ѝ. Това значи повече време да се отърве от мачетето и да скрие следите си – все едно как го е направил – за да не могат кучетата да проследят дирята. И повече време да стигне до мястото, към което е бил тръгнал, преди целият район да се напълни с ченгета.

Лицето на Хардуик изразяваше скептицизъм, но не повече от обикновено – беше му станало толкова присъщо, че сякаш идваше от самите му черти.

– Значи мислиш, че всичко е било планирано, предварително обмислено?

– Така предполагам. Ти да не си на различно мнение?

– И в двата случая имаме въпроси без отговор.

– Например?

Хардуик поклати глава:

– А, не. Първо ми кажи защо мислиш, че е било предварително обмислено.

– Положението на главата.

Устните на Хардуик потрепнаха.

– Какво за него?

– Така, както го описа – обърната към тялото, с тиарата все така на мястото си, прилича на съзнателна и преднамерена подредба. Тя е била от значение за убиеца или е била предназначена за очите на друг човек, който би схванал посланието. Това не е моментна приумица.

Лицето на Хардуик се изкриви, сякаш имаше киселини.

– Проблемът с теорията за предварителния план е фактът, че идеята да отиде в бунгалото е била на жертвата. Откъде би могъл да знае Флорес, че Джилиан ще дойде при него?

– А ти откъде си сигурен, че двамата не са се разбрали предварително?

– Казала е на Аштън, че само иска да поговори с Флорес и да го убеди да отиде за сватбения тост.

Гърни се усмихна и зачака другият мъж да осъзнае какво точно е казал.

Хардуик неловко прочисти гърло:

– Смяташ, че това са глупости? Че е имала някаква друга причина да влезе там? Че Флорес я е подмамил предварително и тя е излъгала Аштън за наздравиците, така ли? Това са доста самонадеяни предположения, които не се основават на нищо реално.

– Ако убийството е било планирано предварително, нищо чудно да е станало нещо подобно на това, което споменах.

– А ако не е било планирано?

– Стига глупости, Джак. Това не е било нито внезапен порив, нито импровизация. Било е послание. Нямам представа за кого е било предназначено, нито какво означава. Но със сигурност е послание.

Хардуик още веднъж се намръщи, сякаш му се гади, но не възрази.

– А, като говорим за послания, в мобилния телефон на жертвата имаше едно много странно съобщение, получено около час преди да бъде убита: "Поради всички причини, които съм описал". Според телефонната компания съобщението е изпратено от телефона на Флорес, обаче е подписано от "Едуард Малъри". Това име да ти говори нещо?

– Не, абсолютно нищо.

В стаята вече бе толкова тъмно, че единият едва успяваше да различи другия, седнал на отсрещния край на дивана. Гърни включи настолната лампа на масичката до него.

Хардуик отново силно разтри лице с длани:

– А, да. Преди да съм забравил... Има една дребна странност, която забелязах на местопрестъплението и за която ми напомни докладът от криминалната лаборатория. Може и нищо да не значи, но... кръвта върху самото тяло, тоест, върху торса, бе изцяло от другата страна.

– От другата страна ли?

– Ами да, от страната, от която се предполага, че е стоял Флорес, когато замахнал с мачетето.

– Какво искаш да кажеш с това?

– Ами нали знаеш... нали се сещаш как човек попива всичко, което вижда на местопрестъплението? Започваш да си представяш какво точно се е случило, как точно е постъпил убиецът, че сцената изглежда така?

– Да, естествено – каза Гърни, свивайки рамене. – При нашата работа това ти става автоматична реакция.

– Е, стоях и гледах как цялата кръв от сънната артерия се е стекла от другата страна на тялото ѝ, независимо че трупът е подпрян на стола с изпънат гръб, придържан от страничните облегалки. И се зачудих защо. Нали има по една артерия от всяка страна? Как така кръвта се е стекла само от едната?

– И как е станало според теб?

Хардуик направи отвратена физиономия, при което зъбите му се оголиха.

– Представих си как Флорес я сграбчва за косата с една ръка и замахва с всичка сила с другата, в която стиска мачетето. Общо взето, и патологът смята, че е станало нещо подобно.