Джон Вердън - Затвори очи

– Залогът е огромен, докторе.

– Да, наистина е огромен. На карта е заложена почтеното ми име. Няма да разкрия нищо, което мой пациент ми е доверил, убеден, че няма да го споменавам пред други. Ясно ли е?

– Да, за съжаление.

– Ако искате да научите нещо повече за "Мейпълшейд" и това, как се превърна от училище в зоологическа градина, мога да говоря само по принцип. Няма да обсъждам подробностите от живота на отделни лица. Живеем в свят, в който всичко е размито, детективе. Няма твърда почва, на която да стъпим, освен принципите си.

– А какви принципи наложиха да напуснете "Мейпълшейд"?

– "Мейпълшейд" се превърна в дом за сексуални психопати. Повечето от тях нямат нужда от терапевти, а от екзорсисти.

– Когато напуснахте, доктор Аштън нае ли някого да ви замести?

– Нае човек за същата позиция – предпочете да каже Кейл с горчивина в гласа, а в очите му се четеше нещо много близко до омраза.

– Какъв човек е заместникът ви?

– Доктор Лазаръс притежава топлината и жизнеността на труп.

Последните думи бяха произнесени с горчива рязкост, която подсказваше, че разговорът е приключил.

И сякаш по някакъв тайно даден знак от съседната стая отново се чу звукът на флейтата. Печалната мелодия на "Дани бой" накара Гърни да си тръгне.

Оживялата притча, основополагащият сън , видението, което бе променило всичко, в момента бе така живо и ярко, както първия път, когато го бе споходило.

Сякаш едновременно гледаше филм и участваше в него, а после забравяше, че това е било филм, и се вживяваше в него, започваше да го чувства – преживяване, което бе по-реално от така наречения "истински живот".

Винаги бе едно и също.

Йоан Кръстител бе бос и гол, ако не се брои препаската от домашно тъкано платно, която едва прикриваше слабините му. Тя бе придържана от груб кожен колан, от който висеше примитивен ловджийски нож. Застанал бе край разхвърляно легло, разположено в някакво помещение, което явно бе едновременно спалня и затворническа килия. Не се виждаха вериги или въжета, но той не бе в състояние да движи нито ръцете, нито краката си. Изпитваше клаустрофобично усещане и се боеше, че ако загуби равновесие и падне на леглото, ще се задуши.

В килията по тъмни каменни стъпала се спускаше Саломе. Вървеше към него, обвита в облак от парфюм и прозрачна коприна, после заставаше пред Йоан, започваше да се поклаща, да танцува. Движеше се по-скоро като змия, а не като човешко същество. Коприната се изплъзваше, изпаряваше се, разкриваше бяла като алабастър кожа, неочаквано щедър за крехкото тяло бюст, пищни задни части... Толкова съвършена, че на човек му спираше дъхът. И смъртно опасна. Тялото ѝ се извиваше, предвкусващо удоволствието.

Първообраз на грехопадението.

Ева, сукубата.

Въплъщение на змията.

Същността на злото.

Квинтесенция на похотта.

Гърчеше се и се виеше като змия.

Танцуваше около него, обвиваше се около тялото му. Върху полюшващите се гърди се стичаха вадички пот, капчици избиваха около устните ѝ. Когато краката ѝ докосваха неговите, сякаш ток минаваше през тялото му; краката ѝ се разделяха, срамните ѝ косми бръсваха бедрото, в гърдите му се надигаше ужас, плъзваше по вените му, в кръвта му. Писъкът в сърцето му напираше да се освободи. Отначало се чуваше само тънко, едва доловимо скимтене, но то бързо се усилваше и започваше да си проправя път през стиснатите му зъби. Очите ѝ горяха, слабините ѝ се притискаха към неговите, пламтящи, изгарящи, викът му се надигаше, избликваше, сега вече бе крясък, могъщ и пороен като бученето на циклон, който помита света. Ръцете и краката му внезапно биваха освободени от парализата, ловджийският нож се превръщаше в сабя, в свещен ятаган. И с цялата мощ, дадена му от небесата и от земята, той замахваше с грамадния меч – ударът описваше прекрасна, съвършена дъга и острието, почти без да усети съпротива, разсичаше запотения ѝ врат. Главата ѝ падаше отсечена. Политаше към каменния под и изчезваше през него, а потното тяло изведнъж изсъхваше и се превръщаше в сив прах. Прахът биваше разнесен без следа от вятър, който стопляше душата му и го изпълваше със светлина и покой, със съзнанието за истинската му самоличност, с представата за Мисията му и начина на изпълнението ѝ.

Казват, че Господ идва при някои бавно, а при други – с внезапен проблясък, който огрява всичко. Именно така бе при него.