Джон Вердън - Затвори очи

Могъществото и яснотата на прозрението го бяха изумили първия път и продължаваха да го изумяват винаги, когато си го припомняше. Всеки път преживяваше отново Великата истина, която му бе разкрита в неговия "сън".

Както всички значими идеи, и тази бе изумително проста: Саломе не може да накара Ирод да обезглави Йоан Кръстител, ако Йоан Кръстител удари първи. Йоан Кръстител, който живееше в него. Йоан Кръстител, унищожителят на дяволската Ева. Йоан Кръстител, съсъдът на кръщението в кръв. Йоан Кръстител, бичът за всички слузести, отвратителни змии на света. Онзи, който отсичаше главата на змията Саломе.

Това бе такова невероятно прозрение! Източник на спокойствие, цел и утешение. Чувстваше се благословен, невероятно блажен. Толкова много хора в съвременния свят нямаха представа кои са.

Но той знаеше кой е. А също и какво трябва да стори.

Докато Гърни паркираше пред сградата на окръжната администрация, в която се помещаваше кабинетът на окръжния прокурор, звънна телефонът му. Изненада се, когато позна гласа на Скот Аштън. Още повече го изненадаха несигурността и неофициалният маниер на Аштън.

– Дейвид, след като ми се обади тази сутрин и ми каза за хората, които не могат да бъдат открити... знам какво казах по въпроса за конфиденциалността, но... Реших, че няма да е зле лично да се обадя и да поразпитам. Дискретно, разбира се. По този начин не се налага да разкривам имената и телефонните номера пред трети човек.

– Да?

– Ами обадих се на няколко човека и... всъщност... Не ми се иска да си вадя прибързани заключения, но... Възможно е да става нещо странно.

Гърни паркира на първото свободно място, което видя.

– В какъв смисъл "странно"?

– Направих общо четиринайсет обаждания. Имах личните номера на четири бивши ученички, в останалите десет случая – на родител или настойник. Успях да се свържа и да разговарям с една от ученичките. На втората оставих съобщение на гласовата поща. При последните две бях уведомен от оператора, че са преустановили абонамента си. В два от десетте случая, в които се обадих на семействата, говорих с родителя или настойника; в останалите осем оставих съобщения, две от които дадоха резултат. Така че в крайна сметка разговарях и с общо четирима членове на семействата на бившите ученички.

Гърни се чудеше каква точно е идеята на цялата тази аритметика.

– В един от случаите нямаше проблем. В останалите три обаче...

– Съжалявам, че ви прекъсвам, но какво точно имате под "нямаше проблем"?

– Имах предвид, че знаеха къде се намира дъщеря им. Казаха, че е постъпила в колеж и дори бяха говорили с нея същия ден. Проблемът е с останалите три. Родителите им нямат представа къде са – което само по себе си не е тревожно. В действителност аз неведнъж съм препоръчвал на някои от възпитаничките ни да се отделят от родителите си, ако са имали нездрави взаимоотношения с тях. Понякога връщането в семейството не е особено препоръчително. Сигурен съм, че се досещате защо.

Гърни за малко да се изпусне и да каже, че Савана вече му е обяснила, но се спря навреме.

– Проблемът всъщност – продължи Аштън – е начинът, по който момичетата са напуснали дома си.

– Какъв е той?

– Първата майка, с която разговарях, ми разказа следното. След като се прибрала от "Мейпълшейд", в продължение на приблизително четири седмици дъщеря ѝ била необичайно тиха и се държала много добре. После обаче, един ден по време на вечеря, поискала пари за нова кола – по-точно 27000 долара за мазда "Миата", кабриолет. Родителите, естествено, отказали. Тогава тя ги обвинила, че не ги е грижа за нея, държала се агресивно, припомнила им всички травми от ранното си детство и накрая им поставила ултиматум: или ще ѝ дадат парите за колата, или повече няма да им проговори. Когато те отново отказали, тя наистина си събрала багажа, повикала такси и се изнесла. След това се обадила само веднъж, колкото да им съобщи, че си е наела апартамент заедно с приятелка, че ѝ трябва време, за да си подреди мислите и да разреши "проблемите" си. Добавила също, че всеки опит да я открият или да се свържат с нея ще бъде възприет като недопустима намеса в личното ѝ пространство. Това бил последният път, когато разговаряли с нея.

– Вие очевидно знаете много повече за бившите си ученички от мен, но тази история въобще не звучи невероятно, поне на повърхността. Всъщност звучи като нещо нормално за едно разглезено и емоционално нестабилно хлапе.