Джон Вердън - Затвори очи

Кейл замислено облиза устни, сякаш се опитваше да вкуси въпроса.

– Бих го обобщил по следния начин: през осемнайсет от двайсетте години, през които преподавах в "Мейпълшейд", училището бе една извънредно ефективна институция. Средата повлияваше добре на ученици с леки до умерени емоционални и поведенчески проблеми. Скот Аштън пристигна преди пет години с фанфари – звезда в сферата на психиатрията, изтъкнат теоретик и много търсен терапевт. Смятахме, че той ще осигури на училището водеща позиция в областта на психиатрията. Веднага щом установи контрол обаче, той започна да променя насоката на работата в "Мейпълшейд". С времето в институцията постъпваха все по-болни и по-извратени младежи – сексуални хищници, такива, които блудстваха с деца, млади жени с огромен сексуален апетит и дълъг списък от кръвосмесителни връзки – и като жертви, и като извършители. Скот Аштън превърна училището от център за деца с проблеми в обиталище на сексманиаци и социопати.

Гърни подозираше, че това е внимателно обмислена реч, повтаряна често и изгладена до съвършенство. Емоциите в нея обаче бяха съвсем истински. Насмешливият тон и театралните жестове на Кейл бяха заменени, поне за известно време, от буен праведен гняв.

Изведнъж тишината, настъпила след жарката изобличителна реч, бе нарушена от звука на флейтата в съседната стая. Мелодията този път бе "Дани бой".

Тя погълна Гърни бавно, целенасочено – като зейнал гроб. Помисли дали да не се извини, да си измисли някакъв претекст и да избяга оттук. Бяха изминали петнайсет години, а той все още не можеше да я слуша. В този момент обаче флейтата замлъкна. Гърни седеше вдървено, почти без да диша – като изпаднал в шок войник, очакващ възобновяването на артилерийската стрелба.

– Какво има? – попита Кейл, като го гледаше с интерес.

В първия момент Гърни понечи да излъже, да скрие раната си, но после си каза: "А защо да го правя?" Истината си бе истина. Такава каквато бе.

– Синът ми се казваше така.

– Как? – попита го озадачено Кейл.

– Дани.

– Не разбирам.

– Флейтата... мелодията... няма значение. Стар спомен. Извинявам се за прекъсването. Описвахте процеса на прехода от един вид клиенти към друг.

Кейл се намръщи:

– "Преход" – каква безобидна дума за такова сериозно разместване на пластовете.

– Но училището все така жъне успехи, нали?

Усмивката на домакина проблесна като отразена от айсберг светлина:

– Това е много печаливш бизнес – да подслоняваш побърканите отрочета на виновни родители. Колкото по-болни и по-ужасяващи са децата, толкова повече плащат семействата им, за да се отърват от тях.

– Независимо дали се подобряват?

Смехът на Кейл бе студен като усмивката му:

– Нека изясним нещо, детективе. Не искам да имате каквито и да било съмнения по въпроса. Ако откриете, че дванайсетгодишното ви дете изнасилва петгодишни, с готовност ще платите колкото ви поискат, така че малкият откачалник да изчезне за няколко години.

– Значи такива деца постъпват в "Мейпълшейд"?

– Точно така.

– Деца като Джилиан Пери?

По лицето на Кейл пробягаха последователно тикове и гримаси.

– В контекста на подобен разговор със споменаването на имената на конкретни ученици навлизаме в минно поле от правна гледна точка. Не би било редно да ви отговоря еднозначно.

– Вече имам достоверно описание на поведението на Джилиан – от няколко източника. Споменах я, защото някои неща имат нужда от доизясняване. Тя не постъпва ли в "Мейпълшейд", преди доктор Аштън да промени насоката на работа на училището?

– Така е. Същевременно – не казвам, че става дума конкретно за госпожица Пери – искам да уточня нещо. В "Мейпълшейд" приемахме ученици с най-различни проблеми, а сред тях винаги се намираха няколко, които бяха много по-болни от останалите. Аштън организира работата на училището именно около тези "по-болни". Към онези, които бяха най-зле; които биха прелъстили и кон за един грам кокаин. Отговорих ли задоволително на въпроса ви?

Гърни спря замисления си поглед върху малката червена печка.

– Разбирам нежеланието ви да нарушавате поетия ангажимент за конфиденциалност, вече няма как Джилиан Пери да пострада от вашата информация. От друга страна, трябва да знам с кого е контактувала в миналото – от това може да зависи откриването на убиеца ѝ. Ако Джилиан е споделяла с вас нещо за...

– Спрете веднага! Онова, което ми е доверено като на лекар, си остава конфиденциално!