Джон Вердън - Затвори очи

– Това няма никаква връзка с начина, по който възприемаме парите.

– Напротив. Ти си ги спечелил. Твои са си. – Прозя се отново. – Мисля да заспивам.

В 11:30 часа на другия ден Гърни потегли за срещата си със Саймън Кейл. Предвидил си бе малко повече от час за пътуването до Купърстаун. По пътя спря да изпие една голяма чаша от чудесното кафе на Абелард. Когато стигна езерото Отсего, вече се бе разсънил достатъчно, за да обърне внимание на типичното септемврийско време, синьото небе и червенеещите листа на кленовете.

Джипиесът му го насочи по покрития с високи борове западен бряг на езерото към една малка бяла къща в колониален стил, построена на собствен полуостров с площ около половин акър. Вратите на гаража бяха отворени и разкриваха лъскава зелена мазда "Миата Роудстър" и едно черно волво. На края на водещата към къщата алея за коли бе паркиран червен фолксваген "Бийтъл". В момента, в който Гърни спря зад фолксвагена, от гаража се появи елегантен мъж с посивяла коса и две платнени пазарски чанти.

– Детектив Гърни, предполагам?

– Доктор Кейл?

– Да. – Мъжът се усмихна механично, просто от учтивост, и го поведе по покритата с каменни плочи пътека към къщата.

Вратата бе отворена. Отвътре къща изглеждаше стара, но много добре поддържана. Таваните бяха ниски, вероятно за да задържат топлината, поддържани от изсечени на ръка масивни греди, характерни за строителството през XVIII век. В кухнята, в която се намираха, имаше огромна открита пещ, както и емайлирана газова печка от трийсетте години на XX век. От една от другите стаи се разнасяше мелодия, която не можеше да се сбърка: "Амейзинг Грейс", изпълнявана на флейта.

Кейл остави на масата пазарските торби (и двете носеха логото на симфоничния оркестър на Адирондак). В едната се виждаха някакви листни зеленчуци и франзели, а от другата се подаваха бутилки вино.

– Това е за вечеря. Пратиха ме на "лов" – обясни той дяволито. – Аз самият не готвя. Партньорът ми Ейдриън е майсторът-готвач тук... както и флейтистът.

– Той ли... – Гърни кимна по посока на долитащата мелодия.

– О, не, не – Ейдриън е много по-добър! Това вероятно е ученикът му, който идва в дванайсет. Онзи със сапунерката.

– Сапунерката?

– Количката отвън, паркирана пред вашата. Онази червената.

– А! – възкликна Гърни. – Разбира се. Значи волвото трябва да е ваше, а маздата – на партньора ви?

– Сигурен ли сте, че не е обратното?

– Не, не мисля.

– Интересно. И какво точно ви накара да смятате така? Да нямам знак "Волво!" на челото?

– Когато излязохте от гаража, идвахте от страната, където е волвото.

Кейл се изкикоти рязко.

– А, значи не сте ясновидец?

– Едва ли.

– Какво ще кажете за чаша чай? Не? Тогава заповядайте във всекидневната.

Оказа се, че всекидневната е малка стая точно до кухнята. В нея имаше два фотьойла с тапицерия на цветя, ниска масичка за чай, библиотека и малка печка на дърва, покрита с червен емайл. Освен това на пода бяха поставени две възглавнички за сядане с флорални мотиви и пискюли. Кейл посочи един от фотьойлите и седна на другия.

– А сега, детективе, каква точно е целта на посещението ви?

Гърни веднага забеляза, че независимо от фриволното му поведение очите на Саймън Кейл бяха трезви и преценяващи. Този човек не би се оставил лесно да го измамят или да го подведат чрез ласкателства. От друга страна, неразбирателството между доктора и Аштън, което бе усетил при разговора им предната вечер, можеше да се окаже полезно.

– Не съм напълно сигурен каква е целта ми. Може би, както при порнографията, ще я позная, като я видя – сви рамене детективът. – Може просто да душа наоколо.

Кейл съсредоточено изучаваше лицето му:

– Не се престаравайте със скромността.

Гърни се изненада от хапливата забележка, но отвърна любезно:

– Честно казано, по-скоро става дума за незнание, отколкото за скромност. В този случай има ужасно много неща, които не са ми ясни. Които на никого не са ясни.

– На никого освен на лошия? – Кейл хвърли поглед към часовника си. – Имате ли някакви въпроси към мен?

– Бих искал да науча всичко, което сте склонен да ми кажете за "Мейпълшейд" – учениците, служителите, какво точно е предназначението на училището, каква е била вашата работа там и защо сте напуснали.

– "Мейпълшейд" преди или "Мейпълшейд" след появата на Скот Аштън?

– И двете, но най-вече периодът, през който Джилиан Пери е била ученичка там.