Джон Вердън - Затвори очи

Мадлин не каза нищо, само пусна отново водата и се захвана да мие и изплаква съдовете, които после поставяше на сушилника до мивката. Когато приключи, изключи осветлението над плота и седна в другия край на голямата стая, на едно от креслата до камината. Светна близката лампа и от една платнена торба, оставена на пода, извади плетивото, с което се занимаваше напоследък – червена вълнена шапка. От време на време хвърляше поглед към Гърни, но без да казва нищо.

Два часа по-късно стана и отиде да си легне.

Междувременно Гърни бе взел папките по случая "Пери" от всекидневната, където ги бе струпал вечерта, когато семейство Мийкър им бяха на гости. От два часа четеше резюмета на разпитите, проведени на местопрестъплението, и стенограмите, записани в главното управление на БКР. Направи му впечатление, че материалите са много, но не рисуват ясна и логична картина на събитията.

Някои случки буквално нямаха никакъв смисъл. Такъв бе например инцидентът "Гол в павилиона", за който бяха разказали петима жители на Тамбъри. Те твърдяха, че месец преди убийството Флорес е бил забелязан да стои на един крак, със затворени очи и сключени като за молитва ръце – предполагаха, че е поза от йога – в средата на павилиона, на поляната зад къщата на Аштън. Чисто гол. И в петте резюмета разпитващият полицай бе отбелязал, че в действителност свидетелят не е видял случката със собствените си очи, а го е представил като нещо "всеизвестно". И петимата казваха, че са чули историята от други хора. Някои си спомняха точно от кого, а други – не. Нито един не помнеше кога точно я е чул. Няколко души споменаваха и за друг инцидент – Аштън и Флорес се сдърпали в един летен следобед на главната улица в Тамбъри. Но и тук нито един от разпитаните – включително двамата, които го описваха в подробности – не бе присъствал на сцената.

Преразказите бяха в изобилие, но преките свидетели – не.

Почти всеки от разпитаните разглеждаше самото убийство през призмата на някакъв сценарий: "Чудовището Франкенщайн", "Отмъщението на изоставения любовник", "Всеки мексиканец е престъпник", "Хомосексуалистите са лабилни", "Медиите отравят Америка с насилие"...

Никой не бе предположил, че може да има връзка със сексуалните насилници, учещи в "Мейпълшейд", нито бе допуснал, че някой иска да отмъсти за минали простъпки на Джилиан – а именно там според Гърни се криеше ключът към разкриването на убийството.

"Мейпълшейд" и миналото на Джилиан: две обширни теми, за които имаше много повече въпросителни, отколкото факти. Възможно бе пенсионираният терапевт, за когото бе споменала Савана, да е в състояние да попълни някои празноти. Саймън Кейл – лесно за запомняне име. Божичко! Беше толкова изтощен, че се чувстваше все по-замаян.

Отиде до мивката и наплиска лицето си със студена вода. Реши, че ще е добре да си направи кафе. После си каза, че няма да е добре. Върна се отново на масата, отвори лаптопа си и след по-малко от минута намери телефонния номер и адреса на Кейл в интернет. За беля бе отделил много време на докладите от разпитите – много повече, отколкото си бе дал сметка. Вече бе 22:55 часа. Да се обади ли, или не? Сега или утре сутринта? Изгаряше от нетърпение да се свърже с него, да последва някаква конкретна и логична нишка, да я проследи до истината или поне част от нея. Ако Кейл вече си бе легнал, надали щеше да му хареса да го безпокоят. От друга страна, едно късно обаждане може би щеше да подчертае важността на въпроса. Не се сдържа и се обади.

След три или четири позвънявания от другата страна се чу глас, който можеше да е и на мъж, и на жена:

– Ало?

– Саймън Кейл, моля.

– Кой се обажда? – попита гласът, който сега звучеше по-скоро като мъжки, с нотка на безпокойство и раздразнение.

– Дейвид Гърни.

– Какво да съобщя на доктор Кейл? Каква е причината за обаждането ви?

– С кого разговарям?

– Разговаряте с човека, който вдигна слушалката. Освен това е много късно. Така че бихте ли ми казали защо...

На заден фон се чу глас, кратко мълчание, а после очевидно друг взе телефона.

– Аз съм доктор Кейл. Кой се обажда? – попита строг и авторитетен мъжки глас.

– Доктор Кейл, аз съм Дейвид Гърни. Извинявам се, че ви безпокоя в такъв късен час, но става дума за нещо спешно. Работя като консултант по случая с убийството на Джилиан Пери и се опитвам да си изградя някаква представа за "Мейпълшейд". Казаха ми, че вие бихте могли да ми помогнете.

От другата страна на линията последва мълчание.