Джон Вердън - Затвори очи

Имало ли сред служителите на "Мейпълшейд" някой, на когото да се е доверявала и с когото да е споделяла? Да, доктор Кейл, който отговарял за много неща в училището. Но доктор Кейл, Саймън Кейл, се пенсионирал и сега живеел в Купърстаун. Тя открила телефона на Гърни в интернет, а пък той вероятно можел да намери номера на доктор Кейл по същия начин. Кейл бил раздразнителен и опак старчок, но може би знаел разни неща за Джилиан.

А защо му казвала всичко това? Защото бил детектив, а понякога ѝ се случвало да лежи нощем и уплашено да се пита какво се е случило с изчезналите момичета. Денем разбирала, че доктор Аштън вероятно е прав, че много от ученичките са от семейства с проблеми – болни семейства като нейното собствено – и би било нормално да искат да се отдалечат от тях. Да се махнат, и то без да оставят информация за бъдещия си адрес или намеренията си. Нищо чудно дори да сменят имената си. Нощем обаче... нощем ѝ хрумвали и други идеи, които ѝ пречели да заспи.

А, да – между другото, изчезналите момичета имали още нещо общо помежду си (освен факта, че и двете демонстрирали огромен интерес към Хектор, докато работел в градината, гол до кръста).

И какво било то?

След като завършили "Мейпълшейд", и двете били позирали – също като Джилиан – "за онези ужасно секси реклами на шалове".

Когато Гърни се върна в кухнята, Мадлин все още седеше на масата. Пред нея лежеше отворена притурката на списание "Тайм". Той отиде при жена си и се вгледа в смущаващото изображение на ненаситност и себепогълнатост. Усети, че косъмчетата на тила му настръхват.

Мадлин го погледна любопитно и Гърни реши, че така иска да разбере дали той има желание да сподели за телефонния разговор.

Благодарен за проявения интерес, той ѝ го разказа в най-големи подробности.

Любопитството ѝ бе изместено от загриженост:

– Някой трябва да разбере защо няма никаква връзка с тези момичета.

– Съгласен съм.

– Не трябва ли да съобщят в местното полицейско управление?

– Не е толкова просто. Момичетата, за които Савана ми разказа, са били в класа на Джилиан и съответно – на нейната възраст. Това означава, че в момента са най-малко на деветнайсет години и според закона са пълнолетни. Ако роднините им или други хора, с които са общували редовно, не ги обявят за изчезнали, полицията не може да направи нищо. От друга страна...

Той извади от джоба мобилния си телефон и набра номера на Скот Аштън.

След четири позвънявания, точно преди да се включи гласовата поща, лекарят вдигна.

– Добър вечер, детектив Гърни.

Явно бе видял името, изписано на екрана.

– Доктор Аштън, извинявам се за безпокойството, но изникна нещо.

– Напредък ли има?

– Не съм сигурен дали може да се нарече така, но е важно. Разбирам политиката за конфиденциалност на "Мейпълшейд", достатъчно ясно ми я обяснихте, но в случая се налага да направите изключение. Трябва ми достъп до архивите ви с данни за постъпилите ученици.

– Смятах, че наистина сме изяснили този въпрос. Принципи, от които се правят изключения, не могат да се смятат за принципи. А в "Мейпълшейд" конфиденциалността е всичко . Тя е най-важна и не правим изключения. Никакви!

Гърни установи, че нивото на адреналина му рязко се е покачило.

– Имате ли желание да научите какъв точно е проблемът?

– Кажете ми.

– Нека предположим, че Джилиан може да не е била единствената жертва.

– За какво говорите?

– Възможно е тя да е само една от няколкото ученички, завършили "Мейпълшейд", които са били потенциални мишени на Хектор Флорес.

– Не разбирам...

– Получих сведения, че някои от завършилите "Мейпълшейд" ученички, които са били благоразположени към Хектор Флорес, не могат да бъдат открити. Предвид тези обстоятелства трябва да проверим с кои от съученичките на Джилиан може да се установи контакт и с кои – не.

– Господи, наясно ли сте какво говорите? И откъде изобщо сте получили тези така наречени "сведения"?

– Източникът не е от значение.

– Естествено, че е от значение! От това зависи доколко може да му се вярва.

– От това може би зависи и животът на няколко момичета. Помислете си.

– Ще си помисля.

– Предлагам да го направите още сега.

– Не ми харесва тонът ви, детективе.

– Смятате, че тонът ми е проблемът в случая? Предлагам ви да помислите за нещо друго! Например за възможността някои от ученичките ви да изгубят живота си заради безценната ви политика на конфиденциалност! Помислете си как ще го обясните на полицията. И на медиите. И на родителите им. След като хубаво обмислите това, обадете ми се отново. А сега трябва да се свържа с други хора!