Джон Вердън - Затвори очи

– Чуваш ли се какви ги говориш?

Доколкото можеше да анализира собственото си емоционално състояние, Гърни не се чувстваше спокоен, че постъпва правилно, но не беше готов да си го признае.

– Какво точно искаш да кажеш?

– Ами ти си много добър в разкостването . Нямаш равен в това.

– Наистина не разбирам какво имаш предвид!

– Така ли? Искам да кажа, че много те бива да раздробяваш нещата, за да ги анализираш. Веднъж каза, че имаш "набито око за несъответствията". А тази история определено има нужда от малко ръчкане и раздробяване. Как така не си се заел да я разнищиш?

– Може би изчаквам, за да получа малко повече информация, да видя дали предложението е истинско и кой е този Джикинстил.

– Да, звучи логично – каза тя с толкова спокоен и разумен тон, че явно имаше предвид тъкмо обратното. – Впрочем що за име е това?

– Джикинстил ли? Холандско, струва ми се.

Тя се усмихна:

– На мен пък ми звучи като име на чудовище от детска приказка.

Докато Мадлин приготвяше спагети със скариди за вечеря, Гърни слезе в мазето и се зае да преглежда стари броеве на "Сънди Таймс", които пазеха за един градинарски проект (Приятелка на Мадлин ѝ бе обяснила как се прави градинска леха, в която се слагат вестници за тор). Той търсеше в притурките предизвикателната рекламна фотография на Джилиан и по-специално автора на снимката. Тъкмо се канеше да остави вестниците и да звънне на Аштън, за да го попита за името на фотографа, когато намери рекламата. В резултат на някакво ужасяващо съвпадение, за последно тя бе публикувана в деня на убийството.

Вместо само да си препише надписа под снимката ("Фотограф: Грегорио"), реши да вземе притурката със себе си. Качи се горе и я сложи разтворена на масата, където Мадлин тъкмо нареждаше чиниите за вечеря.

– Какво е това? – попита съпругата му, като я видя.

– Реклама за много, много скъпи шалове. Ужасно скъпи. Освен това е снимка на жертвата.

– Жерт... да не би да имаш предвид...

– Джилиан Пери.

– Булката?

– Булката.

Мадлин се вгледа по-внимателно в рекламата.

– И двата образа са нейни – обясни Гърни.

Мадлин бързо кимна, с което искаше да покаже, че вече се е досетила.

– С това ли си е изкарвала прехраната?

– Все още не знам дали е било постоянна работа или нещо еднократно. Когато за първи път видях снимката в къщата на Скот Аштън, бях прекалено учуден и не го попитах.

– Закачил си е това нещо в къщата?! Той е вдовец, да избере точно тази снимка... – Тя поклати глава.

– Говори за Джилиан по същия начин, по който и майка ѝ – като за някаква изключително интелигентна, прелъстителна, болна маниачка. Работата е там, че целият случай е такъв. Всички, които по някакъв начин са свързани с него, са или гении, или луди за връзване... или патологични лъжци, или... и аз вече не знам. Господи, съседът на Аштън, за чиято съпруга се предполага, че е избягала с убиеца, се забавлява с влакче-играчка под коледна елха в мазето на къщата му. Никога не съм се чувствал така объркан! Все едно се нося по течението без ясна посока. Същата работа е и със следата. Екипът с кучета-следотърсачи е успял да проследи дирята от миризма до оръжието на убийството в гората, но оттам тя изчезва. Оттук следва, че убиецът се е върнал в бунгалото и се е скрил там, само дето там няма къде да се скрие. И така, в един момент си мисля, че знам какво става, а в следващия осъзнавам, че нямам никакви доказателства за теорията си. Има множество интересни сценарии, но когато ги разучиш по-внимателно се оказва, че са невъзможни.

– Какво значи това?

– Означава, че са ни необходими още доказателства, проверена информация, свидетелски показания от първа ръка на хора, на които може да се има доверие. До този момент нито един от разказите не е подкрепен от факти. Много е лесно да се подведеш по една интересна хипотеза. Може да се ангажираш емоционално до такава степен, че да не забележиш, само ти се иска хипотезата да е вярна. Хайде да вечеряме! Може би храната ще ми раздвижи мозъка.

Мадлин постави в средата на масата голяма купа спагети със скариди и доматен сос с чесън. До нея сложи две по малки купички – в едната имаше натрошено сирене "Асиаго", а в другата – нарязан на ситно босилек. Двамата започнаха да се хранят мълчаливо, всеки потънал в мислите си.

На устните на Гърни напираше усмивка, но той се сдържа. Осъзна, че раздразнението му, колкото и да бе неприятно като чувство, бе подтикнало Мадлин да обсъжда с него подробностите по случая. Нещо, на което се бе надявал, но досега не бе успял да постигне.