Джон Вердън - Затвори очи

– Ще отида.

Излезе от колата си, за да изхвърли празната чашка от кафето в контейнера за боклук до колонките за бензин. Един древен оранжев трактор "Фармол", който влачеше натоварено със сено ремарке, мина с пуфтене покрай бензиностанцията. Във въздуха се смесваха миризмите на оборска тор, бензин и сено. Когато се върна в колата, телефонът му отново звънеше.

Обаждаше се Аштън:

– За каква нова насока в разследването става дума? – запита направо той.

– Искам да науча някои имена: учениците, с които Джилиан е била в един клас от момента на постъпването си в "Мейпълшейд"; терапевтите, съветниците и лекарите, с които се е срещала редовно. Би било добре да ми дадете и списък на евентуалните ви врагове – всеки, който би имал причина да нарани вас или Джилиан.

– Страхувам се, че навлизате в задънена улица. Не мога да ви предоставя онова, което искате.

– Дори списък със съучениците ѝ? Или имената на служителите ви, с които може би е разговаряла?

– Явно не съм обяснил достатъчно добре политиката на "Мейпълшейд" за пълна конфиденциалност. Пазим само минималното количество документация, изисквано от законите на щата, при това за най-краткия възможен срок и нито ден повече. Законът не ни задължава да съхраняваме имената и адресите на бившите си служители, затова не го и правим. Не поддържаме досиета с "диагнози" или "история на лечението", защото официално не извършваме такива. Политиката ни е да не разкриваме нищо пред никого. По-скоро ще оставим да затворят "Мейпълшейд", отколкото да нарушим този принцип. Учениците ни и семействата им ни вярват много повече, отколкото на останалите подобни учреждения. Ние пък държим доверието им да остане непоклатимо, затова не позволяваме да бъде предадено по никакъв начин.

– Каква красноречива реч – бавно каза Гърни.

– Да, изнасял съм я и преди – призна Аштън – и вероятно няма да е за последно.

– Значи за вас няма значение, че списъците със съученици или служители, на които Джилиан може да се е доверила, биха помогнали за откриването на убиеца ѝ?

– Вие го казвате, не аз.

– Да предположим, че тези имена биха могли да спасят вашия живот. Това ще промени ли решението ви?

– Не.

– Не ви ли притеснява произшествието с чашата за чай?

– Никак – в сравнение с възможността да навредя на "Мейпълшейд". Отговорих ли изчерпателно на въпросите ви?

– Какво ще кажете за външните врагове, такива, които нямат нищо общо с училището?

– Предполагам, че Джилиан е имала доста, но аз не знам имената им.

– Ами вие?

– Да, имам противници в академичните среди, както и немалко съперници, които завиждат на професионалните ми успехи. Намират се и пациенти с наранено его, въобще хора, чиято глупост ме е нервирала в един или друг случай... Нищо чудно сред тях да се срещат и такива, които ми имат зъб.

– Нещо против да ми кажете имената им?

– Страхувам се, че не мога да го направя. А сега трябва да тръгвам за следващата си среща.

– Определено имате много срещи.

– Приятен ден, детективе.

Гърни прекоси Дилуийд и точно когато спря пред магазина на Абелард, за да си купи прилично кафе и да изплакне отвратителния вкус от предишното от устата си, телефонът му звънна отново.

Когато видя кой се обажда, на лицето му се изписа усмивка.

– Детектив Гърни, обажда се Агата Смарт, секретарката на доктор Пери. Поискали сте среща с него, както и информация за ловната му пушка. Така ли е?

– Да. Чудех се кога мога да...

– Можете да ни изпратите въпросите си в писмен вид – прекъсна го тя. – Доктор Пери ще прецени дали има основание да се срещнете.

– Не съм сигурен дали това е станало достатъчно ясно от съобщението ми, но въпросите ми са свързани с разследването на убийството на доведената му дъщеря.

– Наясно сме с това, детективе. Както казах, можете да ги напишете и да ни ги изпратите. Искате ли да ви дам адреса?

– Няма да е необходимо – отвърна Гърни, като се опитваше да потисне раздразнението си. – Всъщност те могат да бъдат сведени до един съвсем прост въпрос: дали може да каже със сигурност къде е била пушката му през следобеда на 17 май.

– Както вече споменах, детективе...

– Просто му предайте въпроса ми, госпожо или госпожице Смарт. Благодаря ви.

Без малко да я пропусне. Когато стигна мястото, където тесният, покрит с чакъл път стигаше до имота му и продължаваше през ливадата до къщата, един червеноопашат ястреб излетя от върха над висока канадска ела вляво от Гърни и се понесе над пътя, а после и над езерото. Докато го гледаше как изчезва над върховете на дърветата, забеляза Мадлин, която седеше на старата пейка на брега на езерото, полускрита зад висока туфа папур. Гърни спря колата до старата червена плевня, излезе и помаха с ръка.