Джон Вердън - Затвори очи

Той не знаеше нищо за така наречения "свят на изкуството". Подозираше единствено, че е населен с някакви хора, които са толкова различни от полицаите, колкото папагалите от ротвайлерите. Макар да бе топнал върха на пръстите си в тези води преди година, когато направи първите си обработени фотографии, той не бе видял много от този свят. Галерията на университетското градче не бе точно мястото, където човек може да срещне ексцентрични милионери. Там не можеш да продадеш стол на известен дизайнер за 28 милиона долара. Няма и мистериозни знаменитости, подвизаващи се под името Джей Джикинстил, които биха предложили 100000 долара за една компютърно обработена снимка на сериен убиец.

На всичкото отгоре – "всичкото" беше фантастичното бизнес предложение, което му бе поднесла на тепсия – самата Соня никога не бе изглеждала така достъпна. Дори бе намекнала, че може да си наеме стая в "Препускащата патица" (към ресторанта имаше и хотелска част), ако изпие прекалено много и не е в състояние да шофира. За да отклони тази не особено прикрита покана, Гърни трябваше да потърси у себе си почтеност, каквато не бе сигурен, че притежава. От друга страна, може би "почтеност" бе твърде силна дума. Истината бе съвсем проста: той никога не бе лъгал Мадлин и не му се искаше да започва сега.

После обаче се зачуди дали действително е отклонил поканата на Соня, или само е отложил положителния си отговор. Съгласил се бе да се срещне с богатия и ексцентричен господин Джикинстил. Уговорката бе за вечеря, другата събота в Манхатън, когато щеше да научи всички подробности за невероятното бизнес предложение, на което – ако бе реално – щеше да е много трудно да откаже. Соня пък щеше да играе ролята на посредник между двамата в случай на евентуални бъдещи сделки. Така че не можеше да се каже, че я е изключил от живота си. Тъкмо обратното.

Всички тези мисли се блъскаха усилено в главата му и усещането изобщо не бе приятно. Опита се да пренасочи вниманието си и да се съсредоточи върху случая "Пери", макар да осъзнаваше иронията: опитваше се да се успокои, като бърка в гнездото на осите.

Превъзбуденият му ум в крайна сметка се предаде и Гърни едва не се уби, като задряма на волана. Спасиха го дупките по пътя. Колата започна да подскача и той рязко се разсъни. След няколко километра спря на една бензиностанция и си купи чаша кафе. Беше горчиво, независимо от излишно голямото количество захар и мляко. Заради отвратителния вкус още не можеше да спре да гримасничи.

Върна се в колата си и извади от папката списъка с имена и телефонни номера. Обади се на Скот Аштън и Уитроу Пери, като и в двата случая попадна на гласова поща. Остави на Аштън съобщение да му звънне, за да обсъдят нова насока в разследването. Молбата му към Пери пък бе да се срещнат възможно най-скоро, в удобно за заетия неврохирург време. В края на съобщението вмъкна фина уловка: "Напомнете ми да ви попитам за пушката ви "Уедърби".

В момента, в който затвори, телефонът в ръката му звънна. Обаждаше се Пери – само че съпругата.

– Дейв, Вал е. Искам да отидеш на една среща.

– Каква среща?

Тя му обясни, че е говорила с Шеридън Клайн, окръжния прокурор, и му е разказала всичко, което е научила от Гърни.

– Какво например?

– Ами казах му, че цялата история е много по-сложна, отколкото смятат ченгетата. Че може да се окаже някакво извратено отмъщение, че Хектор Флорес вероятно изобщо не е Хектор Флорес и ако търсят някакъв незаконен мексикански имигрант – а те именно това правят – никога няма да го намерят. Казах му, че така губят времето на всички, а също и че са банда шибани идиоти.

– Така ли ги нарече – шибани идиоти ?

– За четири месеца не успяха да разберат и половината от онова, което ти научи за два дена. Така че – да, точно така ги нарекох, шибани идиоти . Точно такива са!

– Определено знаеш как да разбуташ гнездото на осите!

– Щом се налага...

– И как реагира Клайн?

– Клайн ли? Клайн е политик. Съпругът ми – или по-точно, парите му – играят немалка роля в политиката на щата Ню Йорк. Затова окръжен прокурор Клайн прояви желание да изслуша всякакви предложения за алтернативни подходи към случая. Освен това явно те познава много добре, попита ме каква точно е ролята ти в разследването. Обясних му, че си консултант . Тъпа дума, но го удовлетвори.

– Преди малко спомена за някаква среща...

– В кабинета му, утре следобед, в 15:00 часа. Ще присъствате ти, той и представител на щатската полиция – не ми каза точно кой. Ще отидеш, нали?