Джон Вердън - Затвори очи

Всички присъстващи седяха на същите места, както при предишния семинар два дена по-рано. Изключение правеха привлекателната латиноамериканка с гланца за устни, която се бе преместила на предната редица и бе заела мястото на киселия детектив Фалконе, който сега бе на задния ред. За Гърни това разместване бе много приятна промяна.

– Историята, която започнах да ви разказвам преди малко – онази за убийството на мъжа с логото на "Маркони" на подметката – е история, която действително съм използвал, докато работех под прикритие. Странните детайли в нея не са случайни. Някой може ли да отгатне предназначението им?

Един мъж, седнал в средата на стаята, вдигна ръка:

– Правят те да изглеждаш хладнокръвен и жесток.

Включиха се и други полицаи, без да вдигат ръка:

– Така показваш, че не понасяш пияниците.

– Намекваш, че си леко луд.

– Като Джо Пеши в "Добри момчета".

– Отвличаш вниманието – предположи безцветна слаба жена от последния ред.

– Обясни какво имаш предвид – подкани я Гърни.

– Ами караш обекта да се съсредоточи върху една куп глупости, които си му изтърсил. И докато той се чуди защо мъжът, когото си застрелял, е носел само една обувка, не се замисля по главния въпрос, а именно дали изобщо си застрелял някого.

– Така ги засипваш с простотии – намеси се още една жена.

– Точно това е идеята – съгласи се Гърни. – Но има още нещо...

– Буквата "М" на подметката? – намеси се красивата полицайка с гланца за устни.

Гърни не можа да не се усмихне.

– Точно така. Онова малко "М". Каква е неговата цел?

– Така убийството звучи по-правдоподобно?

Зад гърба ѝ Фалконе изкриви презрително лице. На Гърни му се прииска да го изхвърли от аудиторията, но се съмняваше, че има правото от административна гледна точка, а не му се искаше да предизвиква скандал в академията. Вместо това съсредоточи вниманието си върху бляскавата си латиноамериканска ученичка, което бе значително по-лесна задача.

– Как е постигнато това?

– Чрез визуализация на сцената. Единственият начин да забележиш логото на подметката е жертвата да е на земята. Като си представя проснатия на земята мъж и се съсредоточа върху детайла, който сте вмъкнали – логото – на практика вече съм повярвала, че мъжът е бил застрелян. В момента, в който си представя краката му в тази позиция и тялото му на земята, вече съм една крачка по-близо до онова, което искате да повярвам. Приела съм, че мъжът е мъртъв и вие сте го застреляли. Горе-долу така стои въпросът и с другия детайл – че чорапът е бил кашмирен. Единственият начин да разбера това е да го пипна. Така че в ума ми съвсем естествено се заражда картината на убиеца, който любопитно опипва крака на мъртвеца. Изглежда железен тоя тип, плашещ. Много достоверно.

Ресторантът, в който Гърни прие да се срещне със Соня Рейнолдс, се намираше в едно малко селце близо до Бейнбридж, на средата на пътя между полицейската академия в Олбъни и галерията на Соня в Итака. Трябваше да свърши лекцията си в единайсет часа и да стигне в "Препускащата патица" – изборът бе на Соня – в един без петнайсет.

Смешно-глуповатото име, подходящо за селска кръчма, и огромната птица с изпъкнали очи на поляната пред ресторанта изобщо не отговаряха на непретенциозния, почти спартански декор. Според Гърни това несъответствие напомняше на разминаването в някои неудачни бракове: като преплетени телефонни жици, които изпращат объркани сигнали в грешни посоки.

Пристигна първи и го заведоха до запазената маса за двама. Тя се намираше до прозорец, от който се откриваше гледка към малко езеро (може би там някога е имало патици, откъдето бе дошло и името на заведението). Сервитьорката, закръглена и жизнерадостна тийнейджърка със стърчаща във всички посоки розова коса и неописуема смесица от дрехи в крещящи цветове, донесе две менюта и две чаши вода с лед.

Гърни разгледа внимателно малкото помещение и преброи девет маси, само две от които бяха заети. И на двете цареше мълчание: на едната млада двойка се взираше съсредоточено в екраните на телефоните си "Блекбъри", а на другата седяха мъж и жена на средна възраст, потънали в собствените си мисли.

Гърни зарея поглед към езерцето, докато отпиваше малки глътки от водата и мислеше за Соня. Като се замисли за взаимоотношенията им – които не бяха романтични, а само професионални, макар от негова страна да имаше и немалка доза потиснато сластно желание – осъзна през какъв странен период са преминали. Скоро след преместването им тук двамата с Мадлин се бяха записали на курс по изкуство, който Соня водеше в музея в Купърстаун. Вдъхновен от заниманията, Гърни започна да създава художествени произведения от графично обработените полицейски снимки на убийци – подчертаваше жестокостта на характера им чрез едва доловими промени на официалните фотографии, направени веднага след залавянето им. Соня силно се заинтригува от проекта му и успя да продаде осем от произведенията (всяко на цена две хиляди долара) в галерията си в Итака, затова Гърни се занимава с това в продължение на няколко месеца, въпреки че зловещата тематика на снимките и желанието му да достави удоволствие на Соня не се нравеха на Мадлин. Сега отново се сети колко напрегнат се бе оказал този сблъсък. Припомни си и катастрофалните събития, които сложиха край на заниманията му със снимките на престъпници.