Джон Вердън - Затвори очи

– Ако искате да се самобичувате, по-добре го оставете за някой друг път. Точно в момента работя върху задачата, която ми възложихте. Обадих се само за да ви кажа какво си мисля – а то е тъкмо обратното на официалното полицейско становище. Това разминаване може да създаде сериозни проблеми. Искам да знам колко далеч сте готова да стигнете.

– Последвайте следата където и да води, каквото и да струва. Искам да стигна до дъното на това. Ясно ли е?

– Един последен въпрос. Може да ви се стори проява на лош вкус, но въпреки това трябва да го задам. Възможно ли е Джилиан да е имала връзка с Флорес?

– Щом става дума за мъж, добре изглеждащ и опасен, бих казала, че е доста повече от "възможно".

Настроението на Гърни, както и хипотезите му по случая се промениха неведнъж по време на обратния път към дома.

Идеята, че убийството на Джилиан може да е свързано с хаотичното ѝ минало, може би свързано с Хектор Флорес, представляваше солидна основа и обещаваща перспектива от гледна точка на разследването. Ритуалното разполагане на частите на тялото – отделената от торса глава, поставена с лице към него в средата на масата – само по себе си представляваше извратено послание. Тук не ставаше дума просто за убийство. Хрумна му дори, че местопрестъплението възпроизвежда еротичната фотография над камината на Аштън, двата обработени и слети кадъра: Джилиан, която се взира с хищно сладострастие в другата Джилиан.

Господи! Това шега ли беше? Възможно ли бе разположението на тялото да е скрита пародия на позата на Джилиан от рекламата?! При тази мисъл му се догади – странна реакция за човек, който бе прекарал години в разследване на убийства и бе видял почти всичко, което хората си причиняват едни на други.

Отби и спря пред един магазин за селскостопански машини. Зарови се в документите, които бе оставил на седалката до себе си, и намери номера на Джак Хардуик. Звънна и докато чакаше, погледът му се зарея към хълмовете зад сградите на магазина. Навсякъде се виждаха малки и големи трактори, балиращи машини, сенообръщачки, машини за подрязване на храсти и плетове и прочее. После обаче забеляза нещо, което се движеше. Куче? Не, койот. Койот, който подскачаше по склона в абсолютно права линия. Движеше се толкова целеустремено, сякаш следваше обмислена стратегия.

Хардуик вдигна на третото позвъняване, точно преди да се включи гласовата поща.

– Дейви, момчето ми, какво става?

Гърни изкриви устни – обичайната му реакция, когато чуеше дрезгавия сардоничен глас на Хардуик. Тонът му напомняше за собствения му баща. Не самият звук (все едно пила стърже по дърво), а острият цинизъм в него.

– Имам един въпрос към теб, Джак. Когато ме забърка в тая история с момичето Пери, за какво точно смяташе, че става дума?

– Не съм те забъркал, а само ти предложих една възможност.

– Да бе, да, добре. И за каква възможност става дума?

– Така и не навлязох достатъчно в случая, за да си създам мнение.

– Глупости!

– Каквото и да кажа, ще бъде просто догадка, затова предпочитам да не казвам нищо.

– Не обичам игричките, Джак. Защо искаше да се заема? И докато се чудиш как да избегнеш въпроса, ето ти още един: защо Блат се държи така неадекватно? Вчера се сблъсках с него и поведението му бе, меко казано, неприятно.

– Няма значение.

– Моля?

– Няма значение. Виж сега, тук имаше малка реорганизация. Казах ти вече, двамата с Родригес се посдърпахме за насоката на разследването. И така, мен ме отстраниха от случая, който бе поет от Блат. Амбициозен тъпанар, който няма грам ум и никакви способности – точно като капитан Род. Аз му викам Скапаняк младши. Това е шансът му да се докаже, да покаже, че може да се справи с голям и важен случай. Дълбоко в себе си обаче той чудесно знае, че е некадърно малко лайно. И ето, че се появяваш ти – голямата звезда от големия град, геният, който разреши случая с убийството на Мелъри и т.н., и т.н. Естествено, че те мрази в червата. Ти какво очакваше, по дяволите? Цветя и червен килим ли? Това обаче няма никакво значение. Какво може да направи, мамка му? Продължавай да си вършиш работата, Шерлок, и не се тормози с Блат!

– Ти затова ли искаше да се заема със случая? За да злепоставя Скапаняк-младши?

– За да съм сигурен, че справедливостта ще възтържествува – след като ти обелиш една по една люспите на този много интересен лук.

– Това ли смяташ, че представлява?

– А ти не мислиш ли така?

– Възможно е. Ще се учудиш ли, ако открием, че Флорес е дошъл в Тамбъри с идеята да убие някого?