Джон Вердън - Затвори очи

– Някога водили ли сте Флорес в "Мейпълшейд"?

– В "Мейпълшейд"? Да, доста пъти. Той пожела да направи малка градина с цветя зад кабинета ми. Предлагаше да помогне и с други задачи, които изникваха.

– Имаше ли някакъв контакт с учениците?

– Какво точно се опитвате да разберете?

– Нямам ни най-малка представа – отвърна Гърни.

– Възможно е да е говорил с някои от момичетата, или пък те да са го заговаряли. Не съм ставал свидетел на подобно нещо, но е възможно.

– Кога е било това?

– Ами той предложи да помага в "Мейпълшейд" скоро след пристигането си тук. Следователно трябва да е било преди около три години, плюс-минус месец.

– Колко време продължи това?

– Да идва в училището ли? Ами до... до последно. Да не би да пропускам нещо важно?

Гърни игнорира въпроса му и на свой ред запита:

– Преди три години Джилиан все още е била ученичка в "Мейпълшейд", нали така?

– Да, но... какво значи това?

– Ще ми се да знаех, докторе. Имам само още един въпрос. Джилиан споменавала ли ви е за някого, от когото е имала причини да се бои?

Последва мълчание, толкова продължително, че Гърни се зачуди дали връзката не е прекъснала.:

– Джилиан не се страхуваше от никого – отвърна най-накрая Аштън. – Нищо чудно именно това да я е убило.

Гърни седеше в колата си, загледан в обвитата с бръшлян арка, под която се минаваше за мястото на съдбоносното сватбено празненство. Опитваше се да си представи булката и младоженеца като двойка. Дори и двамата да са били гении, ако можеше да се вярва на Аштън, сходният коефициент на интелигентност не бе достатъчна причина за сключване на брак. Гърни си припомни думите на Вал, че дъщеря ѝ е проявявала нездрав интерес към лоши мъже. Възможно ли бе това описание да се отнася и за Аштън, който бе образец на стабилност и здрав разум? Малко вероятно. Или пък Аштън толкова обичаше да се грижи за някого, че го бе привлякла жена с болезнено очевидни проблеми като Джилиан? Не приличаше на такъв човек. Вярно, че бе избрал да гради кариера именно в тази сфера, но самият той не проявяваше онази натрапчива загриженост, характерна за професионалните болногледачи. А може би Джилиан бе просто поредното "материално момиче", което продава младото си тяло на онзи, който е готов да плати най-много (в случая – Аштън)? Не изглеждаше да е така.

И така, кой бе този тайнствен фактор, заради който бяха решили да се оженят? Гърни реши, че няма да открие отговора, ако продължава да седи на чудесната алея пред къщата на Аштън.

Подкара на заден ход и спря колкото да набере номера на Вал Пери. После бавно пое по дългата сенчеста алея.

Изпита едновременно изненада и задоволство, когато тя вдигна още при второто позвъняване. Дори в краткото "Ало?" се долавяше сексапил.

– Обажда се Дейв Гърни, госпожо Пери. Исках да ви информирам докъде съм стигнал със задачата.

– Казах ви да ме наричате Вал.

– Да, Вал. Извинете. Имате ли две минути?

– Ако вече имате напредък, мога да ви отделя колкото време поискате.

– Не съм сигурен дали съм напреднал особено, но искам да споделя какво си мисля. Не смятам, че пристигането на Хектор Флорес в Тамбъри преди три години е било случайност. Не мисля също така, че онова, което е направил на дъщеря ви, е било плод на импулс. Обзалагам се, че истинското му име не е Флорес, а и се съмнявам, че е мексиканец. Който и да е, вярвам, че е имал някаква определена цел, както и план. Сигурен съм, че е дошъл заради нещо, което се е случило в миналото. Събитие, свързано с дъщеря ви или със Скот Аштън.

– Какво събитие от миналото? – Гласът ѝ звучеше така, сякаш полага усилие да запази спокойствие.

– Възможно е да има нещо общо с това, защо сте изпратили Джилиан в "Мейпълшейд". Знаете ли дали Джилиан е направила нещо, заради което някой би поискал да я убие?

– Имате предвид като това да съсипе живота на някое хлапе? Да го обърка, да му докара кошмари и съмнения, които ще го преследват до края на дните му? Да го уплаши, да го накара да се чувства виновно и лудо? Достатъчно лудо, че то да стори на друг онова, което тя му е направила? Или да се самоубие? И дали някой не изгаря от желание да я прати в ада заради стореното? Това ли имате предвид?

Той отвърна с мълчание.

– Да, правила бе неща, които да накарат някого да иска да я убие – продължи тя с умора в гласа. – Понякога на мен самата ми идеше да я убия. И в крайна сметка... в крайна сметка именно това направих, нали?

На Гърни му хрумна някаква банална фраза, в смисъл, че трябва да си прости, но вместо това каза: