Джон Вердън - Затвори очи

Много скоро установи, че този педантичен подход е напълно безполезен. Колкото и да се стараеше да подреди детайлите хронологически, да ги прецени и да напасне отделните парчета от пъзела, имаше един факт, който непрекъснато изтласкваше останалите: Джилиан Пери бе малтретирала сексуално други деца. Не бе необичайно за жертви на подобно насилие – или за членове на семействата им – да търсят отмъщение. Случваше се и отмъщението да бъде убийство.

Огромното значение на тази вероятност завладя ума му, запълни контурите му както никой аспект на случая досега. Най-после имаше мотив, който звучеше логично и не пораждаше съмнения и повече проблеми, отколкото решения. От него следваха и някои изводи, например това, че главното бе не как и къде е изчезнал Хектор Флорес, а откъде е дошъл и защо . Фокусът трябваше да бъде поставен не върху онова, което евентуално се бе случило в Тамбъри и бе накарало Флорес да извърши убийство, а към станалото много по-рано, което го е довело тук.

Гърни не можеше повече да стои на едно място. Излезе от колата и започна да оглежда къщата, гаража, покрит с плочки от аспид, арката, която водеше към поляната отзад. Това ли е видял Хектор Флорес, когато за първи път е дошъл в имението на Аштън преди три и половина години? Или пък го е наблюдавал известно време, следил е действията му, кога излиза и кога се прибира? Доколко добре обмислен е бил планът му, когато за пръв път е почукал на вратата на Аштън? Джилиан ли е била мишената му от самото начало? Дали Аштън, директорът на училището ѝ, е бил само начин да стигне до нея? Или планът му е бил по-общ – например да нападне един или повече от насилниците, приютени в "Мейпълшейд"? А може би целта поначало е бил самият Аштън – онзи, който осигуряваше убежище и помагаше на насилниците? Дали убийството на Джилиан не бе донесло на Флорес двойна полза: нейната смърт и страданието на Аштън?

Независимо от подробностите обаче въпросите си оставаха същите: Кой всъщност бе Хектор Флорес? Какво ужасно прегрешение бе довело подобен непоколебим и жесток убиец на прага на Аштън? Убиец, толкова прозорлив и лукав, че бе подлъгал жертвата си да го покани да живее на собствения си имот. Човек, който бе изтъкал мрежата си и бе чакал подходящия момент.

Хектор Флорес. Един търпелив паяк.

Гърни отиде до бунгалото и отключи вратата. Вътрешността бе гола като на апартамент, който се дава под наем. Нямаше мебели, нито лични принадлежности. Единственият отличителен белег бе слабата миризма на някакъв препарат за дезинфекция. Вероятно мястото е било почистено скоро след ужасната случка на сватбения ден и не е било използвано след това. Разпределението вътре бе много просто: просторна всекидневна отпред и две по-малки стаи зад нея – спалня и кухня, между които имаше малки баня и килер. Гърни застана в средата на първата стая и започна бавно да оглежда пода, тавана, стените. За него нямаше такова понятие като аура на дадено място, но всяко местопрестъпление през годините му се бе струвало едновременно странно и познато.

Когато се отзоваваше на обаждане от операторите на телефон 911, когато отиваше на място, където е извършено грозно и жестоко престъпление и виждаше кръвта и хрущялите, строшените кости и разпиления мозък, у него се събуждаха едни и същи чувства: отвращение, състрадание, гняв. Но дори след неизбежното почистване, когато всички веществени доказателства за клането бяха заличени, въздействието бе не по-слабо, макар и различно. Оплисканата с кръв стая бе като шамар през лицето. Същата стая, но вече почистена и оголена, му въздействаше като ледена ръка, стиснала сърцето му. Напомняше му, че в центъра на вселената съществува безкрайна пустота, вакуум, в който температурата е равна на абсолютната нула.

Прочисти гърло, сякаш този прозаичен звук можеше да го откъсне от тягостните му мисли и да му помогне да се настрои на по-практична вълна. Влезе в малката кухня и започна да изследва последователно празните шкафове и чекмеджета. После отиде в спалнята, където се насочи право към прозореца, през който се бе измъкнал убиецът. Отвори го, надникна навън и прескочи през перваза. Земята се намираше само на около трийсет сантиметра под равнището на пода вътре. Застана с гръб към къщичката и се загледа в мрачната горичка пред себе си. Беше влажно, тихо, ароматът на билки от градината отстъпи място на уханието на гора. Тръгна напред с широки равномерни крачки, които броеше внимателно. Изминал бе точно сто и четирийсет, когато съзря споменатата жълта лента, вързана на върха на пластмасово колче, забито в земята.