Джон Вердън - Затвори очи

– А защо не сте разкрили ужасните преживявания на Джилиан пред следователския екип?

– Нямах причина да го правя.

– Нямали сте причина?

– Съпругата ми бе убита от моя изпаднал в психоза градинар, който след това избяга. Задачата на полицията е да го проследи и залови. Какво трябваше да им кажа? "А, да, между другото, когато съпругата ми е била на три години, побърканите приятелчета-наркомани на майка ѝ са я изнасилили?" Как би помогнало това за залавянето на Хектор Флорес?

– На колко години е спряла да бъде жертва и се е превърнала в насилник?

– На пет.

– На пет?!

– Особеностите на тази конкретна дисфункция винаги шокира хората, които не са запознати с областта. Поведението на засегнатите изобщо не отговаря на невинността, която обикновено приписваме на децата. За съжаление петгодишните насилници на по-малки деца изобщо не са така рядко явление, както може би си мислите.

– Господи! – Гърни се вгледа в снимката на стената с нараснала загриженост. – Кои са били жертвите ѝ?

– Нямам представа.

– Вал Пери наясно ли е с всичко това?

– Да, но все още се притеснява да говори за случилото се с подробности – казвам го в случай, че се чудите защо не ви е споделила. Именно това обаче е причината да дойде при вас.

– Не съм сигурен какво имате предвид.

Аштън си пое дълбоко въздух:

– Мотивът, който движи Вал, е вината. За по-просто ще ви кажа само, че когато е била на двайсет-двайсет и няколко години, Вал често е използвала наркотици и не е била кой знае каква майка. Обградила се с наркомани, по-луди дори и от самата нея. Така се стигнало до сексуалното насилие, за което споменах, а оттам и до сексуалната агресия и другите поведенчески разстройства на Джилиан, с които Вал не била в състояние да се справи. Тя бе разкъсвана от вина – извинявам се за клишето, но то е съвсем точно. Смяташе, че е отговорна за всеки проблем в живота на дъщеря си, а сега мисли, че е виновна и за смъртта ѝ. Изнервена е от хода на официалното полицейско разследване – няма идеи, няма напредък, нито изгледи за скорошно приключване на случая. Предполагам, че се е обърнала към вас в последен опит да направи нещо както трябва за Джилиан. Със сигурност за това е вече късно, но за друго не се е сетила. Чула за вас от бюрото за разследване, за репутацията ви като детектив от големия град, който разследва убийства. После прочела някаква статия за вас в списание "Ню Йорк" и решила, че вие сте най-добрият и последният ѝ шанс да компенсира това, че е била ужасна майка. Звучи патетично, но е факт.

– А вие откъде знаете?

– След убийството на Джилиан Вал беше на ръба да рухне. И все още има такава опасност. Да говори за тези неща е единственият начин да се съхрани психически.

– А вие?

– Аз ли?

– Вие как успявате да се съхраните?

– Това искрено любопитство ли е, или сарказъм?

– Говорите за най-ужасното събитие в живота си и хората, замесени в него, по един забележително неангажиран начин. Не съм сигурен как да го тълкувам.

– Наистина ли не знаете? Трудно ми е да го повярвам.

– Това какво трябва да значи?

– Останах с впечатлението, че вие бихте реагирали по същия начин на смъртта на свой близък. – Аштън гледаше Гърни спокойно и неемоционално, както се очакваше от един психиатър. – Направих сравнението, за да ви помогна да разберете моята гледна точка. В момента се питате: " Дали прикрива емоциите, предизвикани от смъртта на съпругата му, или просто не изпитва нищо, че да го прикрива? " Преди да ви отговоря, помислете за онова, което сте видели във видеофилма.

– Имате предвид реакцията ви на онова, което сте видели в бунгалото ли?

Тонът на Аштън стана по-твърд, а гласът му трепереше от едва сдържан гняв.

– Според мен един от мотивите на Хектор е било желанието да ми причини болка. Е, успя. Болката ми се вижда ясно на онзи запис. Това е факт, който не мога да променя. Но аз реших никога повече да не показвам тази болка. Пред никого. При никакви обстоятелства. Никога.

Очите на Гърни се спряха върху красивата, грижливо изработена дъска за шах:

– Вие не изпитвате съмнения кой е убиецът, така ли?

Аштън примигна и в погледа му се изписа объркване, сякаш не можеше да разбере въпроса.

– Моля?

– Сигурен сте, че именно Хектор Флорес е убил съпругата ви?

– Абсолютно съм убеден. Помислих върху идеята ви, че е възможно Карл Мълър да е замесен. Честно казано обаче, не ми се струва реално.

– Възможно ли е Хектор да е бил хомосексуалист и мотивът за убийството...