Джон Вердън - Затвори очи

Той навлажни устни с върха на езика си, после прокара по тях палеца и показалеца си, сякаш искаше да ги изсуши. Премести поглед от фотографията към лицето на Гърни:

– Сега ще зададете ли въпросите си, или искате аз да ги задавам вместо вас?

Гърни предпочиташе Аштън да говори, затова го подкани да продължи:

– Как смятате, какъв би бил първият ми въпрос?

– Ако в ума ви не се въртяха една дузина ли? Смятам, че първият, който бихте задали – най-малкото на самия себе си – би бил: "Дали Аштън е луд?" Защото, ако е луд, това би обяснило много неща. Ако обаче не е, вторият вероятно би бил: "Защо, за бога, му е да се жени за жена с подобно минало и проблеми?" На първия въпрос нямам убедителен отговор. Никой не може да гарантира за собствената си уравновесеност и здрав разум. Колкото до втория въпрос, бих отвърнал, че не е справедлив, защото Джилиан притежаваше друго качество, което пропуснах да спомена: изключителен ум, интелигентност, която надхвърляше всякакви граници. Най-бързият и гъвкав ум, който съм срещал. Аз самият съм изключително интелигентен човек, детективе. Не се хваля, просто казвам истината. Виждате ли тази дъска за шах, вградена в масата? На нея няма фигурки, защото аз играя без тях. Намирам това за стимулиращо предизвикателство – разигравам партията в ума си и същевременно помня мястото на всяка фигура. Понякога дори играя срещу самия себе, като последователно си представям дъската, все едно играя с белите, а после и с черните фигури. Повечето хора са много впечатлени от тази ми способност. Но повярвайте ми, умът на Джилиан далеч превъзхождаше моя. Според мен подобна интелигентност прави една жена много привлекателна и като събеседник, и в еротичния смисъл на думата.

Колкото повече научаваше Гърни, толкова повече въпроси му хрумваха.

– Чувал съм, че много от сексуалните насилници сами са били жертви на сексуално насилие. Вярно ли е?

– Да.

– Така ли бе и в случая на Джилиан?

– Да.

– А кой е бил насилникът?

– Не става дума само за един човек.

– Кои са били насилниците тогава?

– Според някои непотвърдени сведения, приятели на Вал Пери, пристрастени към кокаина. Самото насилие е траело от третата до седмата година на Джилиан.

– Господи! Има ли някакви правни документи, или нещо в архивите на социалните служби – жалби, показания?

– Нищо от случилото се не е било съобщено.

– Но когато в крайна сметка е дошла в "Мейпълшейд", истината е излязла наяве? Ами документацията за лечението ѝ, записите на разговорите ѝ с терапевтите?

– Няма такива. Трябва да ви обясня нещо за "Мейпълшейд". Първо, това е училище, а не лечебно заведение. Частно училище за млади хора с много специфични проблеми. През последните години установихме, че има все повече ученици с проблеми главно от сексуално естество, най-вече жертви на сексуално насилие.

– Разбрах, че вашето лечение е фокусирано върху насилниците, а не върху жертвите им.

– Да, макар че "лечение" не е точната дума, защото, както вече споменах, ние не сме медицинско заведение. А границата между насилник и жертва невинаги е така ясна, както може би си мислите. Мисълта ми бе, че "Мейпълшейд" дава резултати именно заради дискретността си. Ние не получаваме помощ от държавата, не приемаме препоръки от съда или социалните служби, нито застраховки; не правим нито медицински, нито психиатрични диагнози, не провеждаме лечение и – най-важното – не пазим досиета на пациентите.

– Независимо от това училището ви явно се слави с най-доброто възможно лечение, най-съвременното. И го ръководи известният доктор Скот Аштън – гласът на Гърни бе станал значително по-остър, но Аштън изобщо не реагира.

– Тези психични разстройства са петно, много по-позорно от което и да било друго. За нашите клиенти е изключително важно, че тук всичко е конфиденциално, не пазим досиета, не описваме назначеното лечение, не попълваме застрахователни формуляри и въобще нямаме никакви документи, които могат да бъде изискани от съда или откраднати и публикувани в жълтата преса. От юридическа гледна точка сме само едно частно средно училище с квалифициран персонал, който е на разположение на учениците за неофициални разговори на най-различни деликатни теми.

Гърни се облегна назад, докато размишляваше над необичайната структура на "Мейпълшейд" и онова, което произтичаше от нея. Аштън, който като че ли бе усетил смущението му, добави:

– Приемете го така: усещането за сигурност, което предлага нашата система, кара учениците и семействата им да споделят много неща. Неща, за които и през ум не би им минало да разкрият, ако документирахме информацията. Психичните разстройства, с които се занимаваме тук, са възможно най-дълбокият източник на вина и срам, който човек може да си представи.