Джон Вердън - Затвори очи

Той се усмихна едва-едва:

– Аспержите отвън наистина са различни.

– Както и твоят булдозер. И градината ми с цветя е различна. Но проблемът явно не е с различното, а в елемента "заедно".

– Не мислиш ли, че сега прекарваме много повече време заедно, отколкото преди, когато живеехме в града?

– Прекарваме повече време в една и съща къща. Ясно е обаче, че аз съм оставила предишния си живот по-охотно от теб. Така че грешката е моя – смятах, че сме на една вълна, че искаме едно и също. Грешката е моя – повтори меко тя, но в очите ѝ имаше гняв и тъга.

Гърни се облегна назад на стола и се загледа в тавана.

– Един терапевт ми каза, че очакването е просто негодувание, което чака да изплува.

Гърни съжали веднага, щом произнесе думите. Ако и в работата си под прикритие се бе държал толкова непохватно, както със съпругата си, отдавна щяха да са го накълцали и заровили някъде.

– "Негодувание, което чака да изплува"? Колко умно! – сопна се Мадлин. – Много умно! Ами надеждата? Дали е казвал нещо толкова умно и омаловажаващо за надеждата? – Гневът в очите ѝ се бе пренесъл и в тона. – Ами за развитието? Споменавал ли е нещо за развитието, напредъка? Или за близостта? Какво каза за тях?

– Съжалявам – измърмори Гърни. – Беше поредният глупав коментар от моя страна. Тая вечер като че ли не мога да спра. Нека да започна отначало. Исках само да кажа, че...

– Че си решил да се наемеш за двуседмичен ангажимент – пресече го тя, – който много напомня бившата ти професия, да работиш за някаква луда и да търсиш убиец-психопат.

Гледаше го право в очите, явно го предизвикваше да се опита да се измъкне, като каже същото, но с по-меки думи.

– Добре, Дейвид. Чудесно. Две седмици. Какво ли бих могла да ти кажа? Ти така или иначе ще направиш, каквото си решил. И между другото – да, напълно съм наясно, че работата ти изисква много сила, много смелост, изключителна честност и превъзходен ум. Знам какъв невероятен мъж си! Един на милион. Възхищавам ти се, Дейвид! Но знаеш ли какво? Ще ми се да ти се възхищавах по-малко, а да прекарвам повече време с теб! Как мислиш, дали ще е възможно? Само това искам да разбера! Смяташ ли, че можем да бъдем малко по-близки?

Умът му се превърна в бяло платно, после меко промълви:

– Божичко, Мади, надявам се.

Докато пътуваше към Тамбъри, започна да вали. Дъждът бе ситен, ту спираше, ту започваше пак. Гърни спря в Дилуийд за втора чаша кафе, този път не от бензиностанцията, а от биомагазин, където кафето бе прясно смляно, уханно и наистина хубаво.

Седна с пластмасовата чашка в паркираната си пред магазина кола и се зае да прегледа документите по случая. След малко откри страницата, която му трябваше: разпечатки от телефонната компания с датите и часовете на съобщенията, разменени между Джилиан Пери и Хектор Флорес през трите седмици преди убийството – 13 от Хектор до Джилиан и 12 от Джилиан до Хектор. На отделен лист, прикрепен към разпечатката, имаше доклад от полицейската компютърна лаборатория. В него се казваше, че всички съобщения от телефона на Джилиан Пери са изтрити освен последното, това от "Едуард Малъри", получено приблизително един час преди 14-минутния "прозорец", в който бе извършено убийството. В доклада се споменаваше също така, че телефонната компания разполага с данни за датите и часа, продължителността на разговорите, кой номер набира и кой е набраният, както и местоположението на набиращия, но не и със съдържанието на разговорите. Следователно не бе възможно да се възстановят изтритите от телефона на Джилиан съобщения, освен ако Хектор не пазеше изходящите в своя телефон – стига, разбира се, да се доберяха до него в бъдеще. Последната възможност не бе особено вероятна.

Гърни прибра листовете обратно в папката, довърши кафето си и продължи в мократа сива утрин към дома на Скот Аштън за уговорката в 8:30 часа.

Вратата се отвори рязко, преди Гърни да успее да почука. Както и преди, Аштън бе облечен в скъпи неофициални дрехи, каквито човек вижда по кориците на лъскавите списания.

– Заповядайте, да приключваме по-бързо с това – посрещна го той с лека усмивка, просто учтивост. – Нямаме много време.

Поведе Гърни през просторното централно фоайе към всекидневната вдясно, която сякаш бе обзавеждана през друго столетие. Повечето от тапицираните кресла и канапета бяха в стил кралица Ана; масичките, лавицата от тъмен кестен над камината, краката на столовете и всички други дървени повърхности имаха антична патина с дискретен блясък.