Джон Вердън - Затвори очи

– А пък ако Флорес е хетеросексуален – каза Гърни, – ревността като мотив отпада. Остава обаче проблемът с откачения тип в къщата и това, че Аштън не е забелязал този факт.

Пеги се наведе напред с вилица в ръка:

– Естествено, ако не е хомосексуалист, може да е имал връзка с жената на Мълър. Тогава бягството на двамата е логичен сценарий. Но единственото обяснение за убийството на булката си остава лудостта на градинаря.

– Освен това – продължи Гърни – няма как и Скот Аштън, и Кики Мълър да не успеят да забележат каква откачалка е Флорес. Има и още един проблем. Коя жена би избягала с мъж, който току-що е отрязал главата на друга жена?

– Честно казано, не си го представям – отвърна Пеги, като потрепери леко.

– Доколкото си спомням, тази подробност не е притеснявала особено съпругите на Хенри VIII – въздъхна отегчено Мадлин.

Последва кратко мълчание, което бе нарушено от втори изблик на буен смях от страна на Джордж.

– Е, предполагам, че има някаква разлика – рискува Пеги – между краля на Англия и някакъв си мексикански градинар.

Мадлин, чието внимание изглежда бе погълнато от един орех в салатата ѝ, не отговори.

Джордж побърза да запълни паузата:

– А какво ще кажете за оня тип с влакчетата-играчки и химна, "Адесте Фиделес" ли беше? Може той да ги е изтрепал всичките!

– За какво говориш, Джордж? – попита с гримаса Пеги. – Кои всичките?

– Ами и това е възможно, нали? Да предположим, че жена му е била мръсница и е скочила в леглото на мексиканеца. А може и булката да е била мръсница, и също да е спяла с него. А господин Мълър просто е да решил да ги избие всичките – да се отърве от всички боклуци, двете курви и евтиния им Ромео.

– Божичко, Джордж! – извика Пеги. – Може ли да говориш така! Ти като че ли си доволен от онова, което се е случило на жертвите!

– Не всички жертви са невинни.

– Джордж...

– А защо е зарязал мачетето в гората? – прекъсна ги Мадлин.

Отново настъпи тишина. Всички погледи бяха насочени към Мадлин. Най-накрая Гърни попита:

– Следата от миризма ли те притеснява? Която стига до някъде в гората и после изчезва?

– Притеснява ме фактът, че мачетето е било оставено в гората без никаква очевидна причина. Няма логика.

– Всъщност – започна Гърни – това е дяволски уместна забележка. Дайте да помислим по-внимателно.

– Всъщност нека не го правим – каза Мадлин високо, въпреки че се стараеше да контролира гласа си. – Съжалявам, че изобщо го споменах. Вижте, този разговор се отразява ужасно на храносмилането ми. Може ли да говорим за нещо друго?

На масата се възцари неловко мълчание.

– Джордж, разкажи ни за любимия си паяк – подхвана Мадлин. – Обзалагам се, че имаш предпочитания.

– О... ами... Трудно ми е да кажа.

Изглеждаше объркан, сякаш не бе сигурен къде точно се намира.

– Хайде де, Джордж!

– Нали чу, че ме предупредиха да не повдигам темата...

Пеги нервно погледна Мадлин и продължи:

– Няма проблем, Джордж. Хайде, казвай.

Сега всички погледи бяха насочени към Джордж, който очевидно бе поласкан от вниманието. Човек лесно можеше да си го представи пред катедрата в просторната университетска зала – професор Мийкър, уважавания ентомолог, извор на мъдрост и безброй тематични вицове.

"Внимавай, Гърни, по-кротко със заключенията. Всичко, казано за него, спокойно може да се отнася и за теб. Недей да съдиш толкова бързо. Ти какво правиш в полицейската академия?"

Джордж гордо повдигна брадичка.

– Скачачи – заяви той.

– Скачащи... паяци? – попита Мадлин с разширени очи.

– Да.

– И те наистина ли скачат?

– О, да! Могат да скочат на разстояние петдесет пъти по-голямо от дължината на тялото им. Все едно човек, висок метър и осемдесет, да прескочи футболно игрище. А най-удивителното е, че всъщност нямат мускули на краката. Вероятно ще попитате как тогава са способни на подобен невероятен скок? С помощта на хидравлични помпи! Имат клапи в краката си, които пълнят крайниците им с кръв под налягане, краката им се разтягат и изтласкват тялото във въздуха. Представете си: смъртоносен хищник, който се стоварва върху жертвата си от въздуха, без никакво предупреждение. Тя просто няма шанс! – Очите на Мийкър блестяха възбудено като на горд родител.

При мисълта за родителството на Гърни му прилоша.

– Друга моя любимка – продължи въодушевено Мийкър – е черната вдовица. Елегантна машина за убиване, това е тя! Създание, смъртоносно за противници, които са хиляда пъти по-едри от него.