Джон Вердън - Затвори очи

Тонът ѝ показваше, че е едновременно раздразнена и развеселена от случилото се.

Джордж вдигна ръка за поздрав и хвърли кисел поглед на съпругата си. Гърни едва успя да докара бегла приветствена усмивка. Взаимоотношенията на Джордж и Пеги твърде много напомняха тези на собствените му родители, за да се чувства удобно в тяхно присъствие.

Мадлин се появи на прага. Нейната усмивка бе предназначена единствено за семейство Мийкър.

– Салата и десерт – още веднъж обясни Пеги и ѝ подаде съдовете.

Мадлин ги пое и нададе няколко благодарствени възклицания, а после ги поведе към просторната кухня.

– Ах, страхотна е! – въодушеви се Пеги и започна да се оглежда с разширени от възхищение очи (реакцията ѝ бе същата и при предишните ѝ две посещения). – Това е идеалната къща за вас двамата. Джордж, не смяташ ли, че съвършено подхожда на характерите им?

Джордж кимна в съгласие и се вгледа в папките на масата. Дори наклони глава, за да разчете абревиатурите, които описваха съдържанието им.

– Мислех, че вече си се пенсионирал – обърна се към Гърни.

– Така е. Приех една консултантска поръчка, но ангажиментът ми няма да трае дълго.

– Да, прие една покана за обезглавяване – намеси се Мадлин.

– Каква консултантска поръчка? – заинтересува се Пеги съвсем искрено.

– Помолиха ме да прегледам доказателствените материали по едно убийство и да предложа алтернативни посоки за разследването.

– Много интересно! Това да не би да е случаят, за който споменаваха по новините?

– Да, преди няколко месеца – отговори той след кратко колебание. – Жълтата преса го наричаше "Случаят със закланата булка".

– Леле, това е невероятно! И ти разследваш това ужасно убийство?! Младата жена, убита както си е с булчинската рокля? Какво точно...

Мадлин рязко я прекъсна. Гласът ѝ бе прекалено висок – сякаш гостите се намираха в съседната стая, а не на една ръка разстояние:

– Какво да ви донеса за пиене?

Пеги не сваляше очи от Гърни.

Мадлин продължи да говори все така високо, като се опитваше да внесе жизнерадостна нотка:

– Имаме калифорнийско пино гри, италианско бароло, както някакво вино от региона на Фингър Лейкс с много симпатично име, което все не мога да запомня.

– За мен бароло – поръча Джордж.

– Искам да чуя неофициалната история за това убийство, разказана от вътрешен човек – заяви Пеги. – Нямам предпочитания за виното. Само да не е онова със "симпатичното" име.

– И аз ще пия бароло като Джордж – реши Гърни.

– Би ли разчистил масата сега, ако обичаш? – попита Мадлин.

– Разбира се! – каза той и се зае да събира множеството купчини документи на няколко по-големи. – Трябваше да го направя тази сутрин, преди да тръгна за срещата в Тамбъри. Напоследък забравям ужасно лесно!

Усмивката на Мадлин вещаеше опасност. Съпругата му влезе в килера до кухнята, донесе две бутилки и се захвана с корковите им тапи.

– Е-е? – проточи Пеги, която не откъсваше от Гърни изпълнения си с очакване поглед.

– Какво си спомняте от репортажите по телевизията? – запита той.

– Страшно красива млада жена, убита с брадва от побъркан мексикански градинар няколко минути след като е сключила брак не с кого да е, а със самия Скот Аштън!

– Ти като че ли знаеш кой е той.

– Дали знам?! Божичко, целият свят знае... Не, момент. Всеки в света на социалните науки знае кой е Скот Аштън – или поне познава репутацията, книгите и статиите му за най-различни списания. Той е най-добрият и атрактивен терапевт на сексуално малтретирани пациенти.

– Атрактивен ? – запита Мадлин, която се приближи с две чаши вино.

Джордж се разкикоти шумно – странен звук предвид кльощавата му фигура, която не предполагаше силни дробове.

Пеги потръпна:

– Не се изразих добре. Би трябвало да кажа "най-известния". Прилага най-модерните терапевтични методи. Сигурна съм, че Дейв може да ни разкаже много, много повече от онова, което вече знаем. – Тя прие подадената ѝ от Мадлин чаша, отпи и се усмихна: – Чудесно е. Благодаря.

– И така, утре е големият ден, нали? – запита Мадлин.

Пеги примигна объркано заради промяната на темата.

– Големият ден – като ехо повтори Джордж.

– Не всеки ден синът ти отива в Харвард – продължи Мадлин. – При това не каза ли, че ще учи магистратура по биология?

– Така се предполага – обясни Джордж с типичната предпазливост на един учен.

Нито един от двамата родители сякаш не проявяваше особено желание да обсъжда темата, може би защото въпросният син бе третият, който поемаше по този път и вече бяха казали всичко, което имаше за казване.