Джон Вердън - Затвори очи

Докато Гърни шофираше обратно по Баджър Лейн забеляза, че под сгъстяващите се облаци къщите изглеждат мрачни и неприветливи, сякаш бяха застанали нащрек. Гледката съвсем не бе така живописна, както докато слънцето ги огряваше на идване. Прииска му се възможно най-бързо да стигне до открития Хигълс Роуд и пасторалните долини между Тамбъри и Уолнът Кросинг.

Решението на Аштън да прекрати разговора им, заради което Гърни трябваше да дойде отново на другия ден, изобщо не притесняваше детектива. Напротив, това щеше да му даде време да осмисли първите си впечатления от доктора, както и мненията на извънредно необикновените му съседи. Щеше да подреди информацията в ума си, за да направи необходимите връзки и да уточни въпросите, които да зададе на другия ден. Реши да се насочи право към супермаркета на шосе 10, да купи най-голямото кафе, което предлагат, и да си нахвърли бележки.

Когато зърна запуснатата бивша кравеферма на Калвин Хардън, Гърни видя, че пътят е препречен от някаква черна кола, паркирана напряко. На страничните ѝ врати стояха облегнати двама мускулести млади мъже с еднакви къси войнишки подстрижки, слънчеви очила, тъмни дънки и лъскави шушлякови якета. Двамата наблюдаваха приближаването му. Автомобилът бе "Форд Краун Виктория" без специални обозначения, който сякаш крещеше "Полиция". Така че Гърни въобще не се изненада, като видя полицейските значки, закачени на якетата на мъжете.

Двамата бавно тръгнаха към мястото, където бе спрял той, по един от всяка страна на колата.

– Талона и документите – каза единият с тон, който бе всичко друго, но не и приятелски.

Гърни вече бе извадил портфейла, в който ги държеше, но след тези думи се поколеба:

– Блат?

Устните на мъжа потръпнаха, все едно върху тях бе кацнала муха. Той бавно свали очилата си, като успя да внуши в това действие заплаха. Очите му бяха малки и злобни.

– Откъде те познавам?

– От случая "Мелъри".

Блат се усмихна. Колкото повече се разтягаха устните му, толкова по-неприятна ставаше усмивката му.

– Гърни, нали така? Геният от Големия скапан град . Какво, по дяволите, правиш тук?

– На посещение съм.

– Кого си дошъл да видиш?

– Когато реша, че е подходящо да споделя с теб тази информация, ще ти кажа.

– Подходящо? Подходящо ли каза?! Я излез от колата!

Гърни спокойно се подчини на заповедта. Другият полицай бе заобиколил и сега стоеше до багажника.

– А сега, казах ти, дай документите!

Гърни отвори портфейла си и подаде на Блат книжката и талона на колата. Полицаят ги разгледа внимателно, след което се върна при форда, качи се в него и започна да натиска някакви бутони на компютъра в колата. Другият полицай пък следеше Гърни с подозрителен поглед, сякаш очакваше да хукне към храсталаците от другата страна на Хигълс Роуд. Гърни се усмихна уморено и се опита да прочете какво пише на табелката с името му, но пластмасовата повърхност на картата отразяваше светлината и му пречеше. Отказа се и вместо това сам се представи:

– Аз съм Дейв Гърни, пенсиониран полицай от отдел "Убийства" в Ню Йорк.

Полицаят леко кимна. Изтекоха няколко минути. След това още няколко. Гърни се облегна на вратата на колата си, скръсти ръце и затвори очи. Не му бе особено приятно да го бавят безпричинно, денят бе достатъчно натоварен. Търпението му, което и без това не бе голямо, започваше да се изчерпва. Най-накрая Блат дойде при него и му върна документите, сякаш му бе омръзнало да ги разглежда.

– Каква работа имаш тук?

– Вече ме пита.

– Слушай, Гърни, едно нещо трябва да ти е пределно ясно: тук тече разследване на убийство. Зацепваш ли какво ти казвам? Разследване на убийство. Много ще сбъркаш, ако ни се мотаеш в краката. Възпрепятстване на правосъдието. Създаване на пречки пред блюстителите на реда. Намеса в разследване на углавно престъпление. Схващаш ли какво имам предвид? И така, ще те попитам още веднъж. Какво търсиш на Баджър Лейн?

– Съжалявам, Блат, но въпросът е личен.

– Значи твърдиш, че не си тук заради случая "Пери"?

– Не твърдя абсолютно нищо.

Блат се обърна към другия полицай, плю на земята и посочи с палец към Гърни:

– Заради ей тоя тип в края на случая "Мелъри" за малко да изтрепят всички полицаи.

Глупавото обвинение беше на косъм да накара Гърни да избухне, повечето хора не подозираха за тази склонност на характера му.

Вторият полицай като че ли усети надигащата се заплашителна вълна или просто му бе писнало от заяжданията на Блат, на които вероятно беше редовен свидетел. Или пък нещо му просветна.