Джон Вердън - Затвори очи

– Все още ли се занимаваш с преподаване? – въпросът на Пеги бе насочен към Гърни.

– За академията ли говориш?

– Гост-лектор, нали така?

– Да, от време на време водя курсове там. В момента имам семинар за работата под прикритие.

– С други думи, учи курсистите си как да лъжат по-добре – намеси се отново Мадлин.

Двамата гости се разсмяха неловко. Джордж изпи виното си.

– Точно така. Уча добрите как да лъжат лошите, така че лошите да кажат на добрите момчета онова, което трябва да знаем.

– Същото, което казах – намеси се Мадлин.

– Сигурно знаеш невероятни истории – каза заинтригувано Пеги.

– Джордж – Мадлин пристъпи между Пеги и Гърни, – дай да ти напълня чашата.

Мийкър ѝ я подаде и тя отиде до мивката, където бе оставила бутилките.

– Сигурно е чудесно синовете да вървят по стъпките ти.

– Е, не е точно по моите стъпки... Биология – да, най-общо казано. Никой от тях обаче не проявява интерес към ентомологията, още по-малко към моята специалност, арахнологията. Тъкмо обратното, всъщност...

– Е, ако си спомням правилно – прекъсна го Пеги, – вие също имате син, нали така?

– Дейвид има – отвърна Мадлин, пристъпи към плота и си наля чаша пино гри.

– А, да... ей сега ще се сетя как се казва... на върха на езика ми е. С "Л" ли започваше, или май с "К"...

– Кайл – каза Гърни бавно, сякаш рядко произнасяше думата и не бе свикнал със звученето ѝ.

– Той работи на Уолстрийт, нали?

– Работеше. Сега учи право.

– Жертва на спукания инвестиционен балон, предполагам? – попита Джордж.

– Ами да, нещо такова.

– Истинска катастрофа – отсъди Джордж с високомерието на интелектуалец. – Пясъчен замък. Ипотечни заеми за милиони, отпуснати като бонбони на тригодишни деца. Магнати и разни големи клечки скачат от въздушните си финансови кули. Видни банкери копаят собствените си гробове. Единственото лошо нещо в цялата история е, че нашето любимо и премъдро правителство реши да възкресява тия идиоти – при това с парите от нашите данъци! Трябваше да оставят тези отрепки, изпълнителните директори, да се пържат в ада!

– Браво, Джордж! – вдигна Мадлин чашата си като поздрав.

Пеги го стрелна с леден поглед и се обърна към Мадлин:

– Сигурна съм, че не включва сина ти в редиците на тези злодеи.

– Беше започнал да ни разказваш за кариерата на синовете ви в биологията... – подкани го Мадлин.

– А, да. Всъщност не – разказвах, че най-големият не проявява интерес към арахнологията, ами дори твърди, че страда от арахнофобия! – заяви той с такъв апломб, сякаш ставаше дума за фобия към ябълковия сладкиш, а не към паяци. – И не само това, той дори...

– За бога, не позволявайте на Джордж да говори за паяци! – прекъсна го Пеги за втори път. – Знам, че са най-удивителните създания на земята, безкрайно полезни, интересни, красиви и така нататък, и така нататък. Точно в момента обаче убийството, с което се занимава Дейв, ми е много по-интересно от перуанския паяк-тъкач.

– Аз пък бих гласувала за паяка-тъкач, макар да съм малцинство. Е, предполагам, че той може да почака – заяви Мадлин и отпи сериозна глътка от виното си. – Защо не седнете до камината и не обсъдите подробно случая с обезглавената булка, докато аз довърша приготовленията за вечерята. Ще е готово след няколко минути.

– Да ти помогна ли? – запита Пеги, която като че ли се опитваше да прецени тона и настроението на Мадлин.

– Не, всичко е почти готово, наистина. Благодаря все пак.

– Сигурна ли си?

– Да, да.

След като ѝ хвърли още един въпросителен поглед, Пеги се оттегли заедно със съпруга си и Гърни в другия край на стаята. Тримата седнаха на тапицираните кресла край камината.

– Добре – подхвана тя Гърни в мига, в който се настаниха, – разправи ни всичко, цялата история!

Когато Мадлин ги извика да седнат на масата, вече наближаваше шест часът. Гърни бе успял да представи почти пълен доклад по случая, включително странните обрати и неизследваните възможности. Разказът му бе последователен, драматичен, но без кървави подробности. Намекна, че е възможно в случая да има сексуален мотив, без да оставя впечатлението, че той е водещият. Гостите слушаха внимателно, попиваха всеки детайл, без да казват нищо.

Скоро след като седнаха на масата – едва бяха преполовили салатата от спанак, орехи и сирене – започнаха коментарите и въпросите, основно от страна на Пеги.

– И така, ако Флорес е гей, мотивът за убийството на булката е ревност. Така обаче може да го направи само психопат! Нима е възможно един от най-добрите психиатри в страната да не забележи, че в къщата му живее някакъв напълно откачен тип, който е в състояние да отреже главата на жена му?!