Джон Вердън - Затвори очи

Приближи се към мястото, като се оглеждаше във всички посоки. Нямаше кой знае колко възможности за избор на маршрут, тъй като вдясно на пътеката имаше стръмен дол. Бунгалото зад гърба му не се виждаше, скрито от гъстите корони на дърветата; същото важеше за шосето, което според сателитните снимки от "Гугъл" лежеше на около петдесет метра по-нататък. Огледа внимателно покритата с листа земя, където бе намерено полузаровеното мачете. Чудеше се как да си обясни факта, че кучетата-следотърсачи не бяха успели да проследят дирята по-далеч. Възможността Флорес да е сменил на това място обувките си или да ги е покрил с някакъв найлон и да е продължил през гората към шосето или към нечия къща в съседство (може би тази на Кики Мълър?) не изглеждаше особено вероятна. Въпросът, който го безпокоеше, все още нямаше отговор: Какъв бе смисълът да оставя половин следа до оръжието? А ако е искал оръжието да бъде открито, защо го е заровил, макар и само отчасти? После пък идваше мистерията с ботушите – единствените лични вещи, които Флорес бе оставил след себе си и по които кучетата бяха проследи дирята. Те как се вписваха в сценария на бягството на Флорес?

Ботушите бяха открити в къщата – това означаваше ли, че дирята до мачетето бе само част от обходна тактика за отклоняване на вниманието? Възможно ли бе Флорес да е излязъл, да е захвърлил мачетето в гората и да се е върнал по същия път в бунгалото – през прозореца? Това разрешаваше част от загадката със следата от миризма, но поставяше нов, по-сложен проблем: ако наистина бе станало така, тогава Флорес е бил в бунгалото, когато тялото е било открито. Нямаше начин да се е измъкнал оттам незабелязано преди идването на полицията. На всичкото отгоре тази хипотеза не даваше обяснение на другия важен въпрос: защо изобщо Флорес бе оставил следата до мачетето? Освен ако това не е бил целият смисъл: да създаде впечатлението, че е напуснал района, когато всъщност е бил там... да внуши, че е хукнал през гората, заровил е набързо мачетето – а в действителност да се е върнал в бунгалото. Само че къде в бунгалото? Къде би могъл да се скрие човек в подобна малка постройка, която криминалистите бяха гледали под лупа в продължение на шест часа. А това бяха хора, тренирани да не пропускат нищо.

Гърни се върна обратно през гората, покатери се през прозореца в спалнята и отново огледа трите стаи. Търсеше някакви пролуки или скрити входове към помещения под покрива или под пода. Наклонът на покрива не бе голям и отдолу имаше малко пространство, където човек можеше най-много да седне или да клекне. Но както обикновено подобни кухини бяха безполезни и нямаше как да се влезе в тях. По пода също не се забелязваха пролуки, никаква възможност за достъп до някакво помещение под него. Обиколи всички стаи, провери стените от всяка страна, за да се увери, че между тях няма скрити пространства.

Теорията, че Флорес се е върнал от гората с тези обувки, свалил ги е и се е спотаил някъде, без да бъде открит в такава малка постройка, изглеждаше все по-невероятна. Гърни заключи вратата, сложи отново ключа под черния камък и се върна при колата си. Прерови папката си и намери номера на мобилния телефон на Скот Аштън.

Включи се гласова поща. Познатият мек баритон, израз на съвършено спокойствие, го подкани да остави съобщение. Сладкият като шоколад тон някак успяваше да внуши, че всички житейски проблеми в крайна сметка имат своето разрешение. Гърни се представи и заяви, че има още няколко въпроса, свързани с Флорес.

Хвърли бърз поглед към часовника си: 10:31 часа. Добре бе да се чуе с Вал Пери и да сподели първоначалните си впечатления от случая, да разбере дали тя все още държи да се занимава с него. Точно когато се канеше да ѝ се обади, телефонът в ръката му звънна.

– Гърни – рязко изрече той.

Трудно бе да промени този си навик след дългите години в нюйоркската полиция. Винаги отговаряше по този начин.

– На телефона е Скот Аштън. Чух съобщението ви.

– Чудех се... Случвало ли се е да возите понякога Флорес с колата си?

– Да, от време на време. Най-често когато се канех да пазарувам нещо тежко – тор за растенията, дървен материал, такива неща. Защо?

– Да сте забелязвали да се старае съседите ви да не го видят? Да си крие лицето или нещо подобно?

– Ами... не съм сигурен. Трудно е да се каже. Той имаше навика се спотайва. Носеше шапка с широка периферия, смъкната ниско над лицето, както и слънчеви очила. Може така да е искал да се скрие. А може би не. Откъде бих могъл да знам? Когато Хектор почиваше, аз наемах други сезонни работници. Нищо чудно и те да са се държали по същия начин, но аз да не съм забелязвал. Не е нещо, на което обръщам внимание.