Джон Вердън - Затвори очи

След няколко хапки Мадлин започна да си играе с една скарида и заяви:

– Малката ябълка не е паднала далеч от дървото.

– Хм?

– Майката и дъщерята имат много общи черти.

– Това, че и двете са малко нестабилни ли?

– Е, и така може да се каже.

Отново настъпи мълчание. Жена му си играеше със скаридата – побутваше я насам-натам с вилицата си.

– Сигурен ли си, че не е имало къде да се скрие?

– Да се скрие ли?

– В бунгалото.

– Защо питаш?

– Когато бях на тринайсет години, гледах един отвратителен филм. Ставаше дума за един хазяин, който бе оставил тайни пролуки в между стените на апартаментите и наблюдаваше наемателите през малки шпионки.

В този миг звънна стационарният телефон.

– Бунгалото е съвсем малко, има само три стаи – обясни Гърни, докато ставаше, за да вдигне.

– Просто ми хрумна – сви рамене тя. – Още потръпвам, като се сетя за онзи филм.

Телефонът се намираше на бюрото във всекидневната. Гърни успя да вдигне слушалката едва след четвъртото позвъняване.

– Гърни на телефона.

– Детектив Гърни? – гласът бе на млада жена и звучеше колебливо.

– Да. С кого разговарям?

От другата страна на линията се чуваше шумно дишане, явно жената бе силно притеснена.

– Там ли сте още?

– Да, аз... не би трябвало да се обаждам, но... исках да поговоря с вас.

– Кой се обажда?

Последва нова пауза.

– Савана Листън – отвърна младата жена след кратко колебание.

– С какво мога да ви помогна?

– Знаете ли коя съм?

– Трябва ли?

– Мислех, че може би е споменал името ми.

– Кой да е споменал името ви?

– Доктор Аштън. Аз съм една от секретарките му.

– Разбирам.

– Затова се обаждам. Тоест, може би точно затова не би трябвало да се обаждам, но... Вярно ли е, че сте частен детектив?

– Савана, кажете ми защо точно се обаждате.

– Добре, но... няма да казвате на никого, нали? Иначе ще си изгубя работата.

– Освен ако не смятате да нараните някого, не виждам защо ми е да разкривам каквото и да било.

Този отговор, който бе използвал стотици пъти през дългата си кариера, бе напълно лишен от съдържание, но явно на нея ѝ бе достатъчен.

– Добре. Просто ще ви кажа. По-рано днес, когато се обадихте на доктор Аштън, чух случайно разговора ви. Искахте имената на момичетата от класа на Джилиан, с които тя имаше навика да излиза, нали така? Само че той каза, че не може да ви ги даде?

– Да, нещо такова.

– А защо ви трябват?

– Съжалявам, Савана, но нямам право да го обсъждам. Бих искал обаче да разбера защо ми се обаждате.

– Мога да ви съобщя две имена.

– На момичета, с които се е събирала Джилиан?

– Да. Знам ги, защото докато учех тук, понякога излизахме заедно. Именно затова ви се обаждам, поне отчасти. Става нещо странно... – гласът ѝ леко започна да трепери, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.

– Какво странно нещо, Савана?

– Двете момичета, с които Джилиан излизаше... и двете изчезнаха, след като завършиха.

– Какво точно имате предвид под "изчезнаха"?

– Ами и двете са напуснали домовете си през лятото. Семействата им не са ги виждали и никой не знае къде са. А има и още нещо, нещо ужасно... – Дишането ѝ сега бе толкова неравно и плитко, че приличаше повече на тихо хлипане.

– Какво "ужасно нещо", Савана?

– И двете разправяха, че искат да легнат с Хектор Флорес.

До края на разговора си със Савана Листън Гърни ѝ зададе дузина въпроси и получи дузина полезни отговори. Научи и имената на двете момичета, а накрая му бе отправена една много настоятелна молба: да не споменава на доктор Аштън за обаждането.

Имало ли някаква причина да се страхува от него? Не, разбира се – доктор Аштън бил светец. Просто не ѝ било приятно да прави нещо зад гърба му. Освен това не искала лекарят да си помисли, че не се доверява напълно на преценката му.

А доверява ли се напълно на преценката му? Да, естествено! Само малко я притеснявал фактът, че той не се притеснява от изчезването на момичетата.

Следователно е казала на Аштън за тези "изчезвания"? Да, казала му, разбира се! Той обаче обяснил, че възпитаниците на "Мейпълшейд" често имат основателни причини да се спотаят или направо да изчезнат след завършването си. А и не било необичайно семействата им да не ги потърсят и да не поддържат връзка с порасналите си дъщери, които искат малко свобода.

А как изчезналите момичета се запознали с Хектор? Ами доктор Аштън понякога го водел в "Мейпълшейд", за да се погрижи за лехите с цветя. Хектор бил много готин и някои от момичетата били силно заинтригувани от него.